Здравейте!
Предистория: любов от пръв поглед с едно село
Когато за първи път посетих Черни Вит, не знаех абсолютно нищо за него. А най-интересното и супер нетипично за мен е, че дори не бях прочела нищо предварително.
Мартин не е от хората, които ще тръгнат да се хвалят с „Отиваш в най-якото село!“ или да ми обясняват предварително колко ще ми хареса. Така че очакванията ми бяха, меко казано, много ниски.
Още по пътя обаче започнах да осъзнавам, че май изобщо не отиваме на място, което прилича на селата, в които съм била досега. След като се слезе от магистралата (не че заслужава да се нарича магистрала, но това е друга тема), се поема в посока Ябланица. Малко след това пейзажът започва да се променя, разкрива се красотата на планината и след няколко почти магични завоя покрай реката се озовавате в село Черни Вит.
Предистория: любов от пръв поглед с едно село
Когато за първи път посетих Черни Вит, не знаех абсолютно нищо за него. А най-интересното и супер нетипично за мен е, че дори не бях прочела нищо предварително.
Мартин не е от хората, които ще тръгнат да се хвалят с „Отиваш в най-якото село!“ или да ми обясняват предварително колко ще ми хареса. Така че очакванията ми бяха, меко казано, много ниски.
Още по пътя обаче започнах да осъзнавам, че май изобщо не отиваме на място, което прилича на селата, в които съм била досега. След като се слезе от магистралата (не че заслужава да се нарича магистрала, но това е друга тема), се поема в посока Ябланица. Малко след това пейзажът започва да се променя, разкрива се красотата на планината и след няколко почти магични завоя покрай реката се озовавате в село Черни Вит.
 |
| Единственото сирене на Балканския полуостров с естествена плесен е в село Черни Вит |
Именно тук се прави едно от най-интересните български сирена – зеленото сирене с естествена благородна плесен.
Признавам си, че когато Мартин ми беше споменал, че къщата му е до реката, изобщо не обърнах внимание на тази информация. Представях си нещо съвсем различно. В действителност се оказа, че имам лукса да се събуждам с величествена гледка към планината и да слушам шума на реката, която минава буквално на три метра от прозореца ни.
След първото ми посещение там много добре си спомням как прекарах почти цял понеделник на работа в търсене на информация за Черни Вит.
Казвам ви, не вярвах особено в любовта от пръв поглед, но това място има нещо специално. Някаква собствена атмосфера, която трудно мога да обясня. Най-хубавите ми моменти през тази година бяха именно там.
И точно докато четях всичко, което успявах да намеря за селото, попаднах на статия за зеленото сирене от Черни Вит.
Веднага попитах Мартин. Той беше чувал за него, но според него сиренето почти не се намира, не се продава свободно и цялата история звучеше малко като местен мит.
Само че за мен това означаваше едно: задължително трябва да го опитам.
Няколко месеца по-късно...
Съборът на Черни Вит се провежда всяка година през последния уикенд на август. Аз, като човек, израснал без село, никога не бях ходила на истински селски събор и много държах да отидем.
Признавам, че си го представях малко по-различно, но поне изпълних една от основните си цели – ядох захарен памук.
Истинската изненада обаче дойде, когато разбрах, че по време на събора ще има дегустация на зеленото сирене.
То съществува. Щастие.
Гурме ентусиастът в мен моментално се събуди и най-накрая отидохме да опитаме сиренето, за което мислех от месеци.
Дегустацията
Дегустацията се провежда в хотел „Черни Вит“, който се намира на около 10 минути пеша от центъра на селото. Тръгва се по пътя след църквата, завива се наляво по моста и се продължава нагоре. Хотелът е разположен малко по-високо от съседните къщи и няма как да го пропуснете.Там има отделено пространство за дегустация и продажба не само на зеленото сирене, но и на различни местни специалитети.
Ще намерите сладка от горски плодове – малини, къпини и ягоди, сушени и мариновани гъби, билки, български черни трюфели, сирене с трюфели и мариновани трюфели.
Горските плодове в района действително са навсякъде. През лятото дори ние успяхме да наберем толкова много къпини, че си направихме домашно сладко.
Едно от най-интересните неща, които опитах там, обаче беше крокмачът – традиционен за района млечен специалитет. Най-близкото описание, което мога да дам, е нещо между много гъсто кисело мляко и крема сирене за мазане. С розови домати е страхотен. Всъщност, докато пиша това, осъзнавам колко много ми се яде отново.
И най-накрая – ЗЕЛЕНОТО сирене
След толкова прочетени истории за него най-накрая го виждах на живо.Започнахме дегустацията с най-младото зелено сирене – зряло около 40 дни.
То много ми напомни на Бри – мека, млечна сърцевина и деликатен вкус на благородна плесен. Ако обичате Бри или Камембер и никога досега не сте опитвали зелено сирене, според мен това е идеалното начало.
След него преминахме към по-зряло сирене. При него ароматът на плесента вече беше значително по-изразен, текстурата – по-плътна, а накрая оставаше леко пикантен послевкус.
Следващото беше едногодишното зелено сирене.
Тук вече говорим за съвсем различно преживяване. Текстурата беше твърда, почти като на пармезан, но вкусът – много по-интензивен, с пикантни нотки, които остават дълго по небцето.
И накрая стигнахме до звездата на дегустацията – двегодишното зелено сирене.
Оставено да зрее върху дървени скари в специфичните условия на планината, то се беше превърнало в нещо, което трудно мога да сравня с което и да е друго сирене, което съм опитвала досега.
Силно, пикантно, концентрирано и определено не за всеки вкус. Но точно това го прави толкова интересно.
По време на дегустацията ни разказаха, че разполагат и с тригодишно сирене, но след втората година процесите на зреене вече не водят до толкова осезаема промяна във вкуса.
Едно българско кулинарно съкровище
Най-интересното в цялата история е, че зеленото сирене от Черни Вит е много по-познато сред хората, които се интересуват от гастрономия, отколкото сред масовата публика в България.През лятото дори бяхме засекли екипа на ресторант „Космос“ в района именно в търсене на зеленото сирене от Черни Вит – което за мен беше още едно доказателство колко интересен продукт е то от кулинарна гледна точка.
И ако трябва да запомните само едно нещо от цялата тази история, нека бъде следното:
В едно малко село, сгушено в Тетевенския Балкан, се ражда едно от най-интересните сирена в България – зеленото сирене от Черни Вит. Сирене, чиято плесен не е добавена по време на производството, а се развива естествено благодарение на специфичните условия, в които то зрее.
А за мен Черни Вит отдавна вече не е просто селото, в което отиваме през уикенда. То е едно от онези места, които откриваш почти случайно и след това не можеш да спреш да разказваш за тях.
И може би точно такива места си заслужава да пазим най-много.
Love,
Snejana
