Здравейте!
Ако търсите приключение за уикенда, имам предложение за вас. Тръгнете по стъпките на Вазов. На 60 км. от София се намира прословутата Вазова пътека, разкриваща красотата на искърското дефиле.
Съботното ни пътешествие започна от централна гара, където след екстремно тичане с думите
Легенда разказва, че по времето на Четвъртия кръстоносен поход (1206 година) рицари били
пленени от Цар Калоян, като на някои от тях било позволено да се заселят по нашите земи,
като всъщност селото носи името на граф Сен Дьо Бьов.
Влакът от София до Бов е на цена от 2.60 лв. (да, забележителна сума). Забравих да спомена, че това също освен че е еднодневно уикенд приключение е и супер бюджетно. Тъй като никога не бях пътувала в тази посока с влак, имаше много неща за гледане през прозореца и времето във влака мина много бързо. Малко след 12 на обяд вече бяхме пристигнали. От гарата
използвахме google maps за ориентир и тръгнахме наляво, под линията на влака. Минахме
през моста на реката и тръгнахме надясно по пътното платно. На 500 метра по-надолу
стигнахме до отбивката от главния път за София към еко пътеката. Ако сте с кола имате още
няколко километра асфалтиран път до паркинг, на който може да оставите автомобила си.
В края на паркинга има чешма (нагоре по пътеката няма, така че сипете си вода).
Ако търсите приключение за уикенда, имам предложение за вас. Тръгнете по стъпките на Вазов. На 60 км. от София се намира прословутата Вазова пътека, разкриваща красотата на искърското дефиле.
Съботното ни пътешествие започна от централна гара, където след екстремно тичане с думите
„няма да го хванем“ все пак хванахме влака за гара Бов. Село Бов се намира на 10 км. след
Своге и до там с влака е около час. Самото село е на 5 км. от гара Бов, но еко пътеката започва от гарата.
Легенда разказва, че по времето на Четвъртия кръстоносен поход (1206 година) рицари били
пленени от Цар Калоян, като на някои от тях било позволено да се заселят по нашите земи,
като всъщност селото носи името на граф Сен Дьо Бьов.
Влакът от София до Бов е на цена от 2.60 лв. (да, забележителна сума). Забравих да спомена, че това също освен че е еднодневно уикенд приключение е и супер бюджетно. Тъй като никога не бях пътувала в тази посока с влак, имаше много неща за гледане през прозореца и времето във влака мина много бързо. Малко след 12 на обяд вече бяхме пристигнали. От гарата
използвахме google maps за ориентир и тръгнахме наляво, под линията на влака. Минахме
през моста на реката и тръгнахме надясно по пътното платно. На 500 метра по-надолу
стигнахме до отбивката от главния път за София към еко пътеката. Ако сте с кола имате още
няколко километра асфалтиран път до паркинг, на който може да оставите автомобила си.
В края на паркинга има чешма (нагоре по пътеката няма, така че сипете си вода).
Самата еко пътека не е тежка и може да се посети дори с деца и домашни любимци, въпреки че си има и по-стръмни участъци. За по-лесно изкачване на повечето места има стълбички и парапети. Есенна е идеалният момент за посещението на пътеката. През лятото ще е доста топло, въпреки, че и ние не очаквахме, че през октомври ще е толкова топло. Та имате още време. Пътеката минава през широколистна гора и свързва гара Бов със село Заселе. Историята
разказва, че Вазов се е вдъхновил за разказа си „Дядо Йоцо гледа“ от местен жител.
По средата на пътеката се пада водопадът Скакля, който е висок цели 120 метра, като е 4-тият
по височина в България. Есента не е най-пълноводният му момент, та не беше нещо впечатляващо. Целта Ви е да стигнете до там, от където пада водата. Когато стигнете до
водопада, пътеката продължава надолу към него и след това в ляво, а не нагоре и надясно.
Това е доста важно, защото имаше много хора, които се бяха объркали.
Като цяло по пътеката имаше супер много хора, което не очаквахме. Поради тази причина,
когато стигнахме до края на пътеката в село Заселе, решихме, че няма да се върнем към Бов, а
ще продължим пеша до село Церово по асфалтирания път за автомобили. Около 2 часа пеша.
Плюсът на това решение беше, че нямаше хора и си бяхме само двамата. Да, не харесваме
другите хора. :D
Това понякога може да е доста хубаво, защото нашата асоциалност ни заведе навътре в селото
към края му по една козя пътека, където попаднахме на красиво издълбано дърво съвсем
случайно. Ако бяхме седнали в заведението в края на пътеката никога нямаше да го открием.
Мястото беше много приятно, седнахме под дървото, а пред нас се откриваше невероятна
гледка към есенната гора. Хапнахме, каквото бях направила вкъщи и се върнахме в центъра на
Заселе, от където продължихме към Церово. Само две коли спряха да ни питат дали искаме
превоз, но си вървяхме пеша до ж.п гарата в Церово. Тъй като стигнахме там в 5 и нещо, като
изпуснахме влака за 15 мин. се качихме на една беседка близо до гарата, където доядохме
каквото носехме и полежахме по беседката, гледахме минаващите влакове и 20 мин. преди да
дойде нашия влак отидохме да си купим кафе и да чакаме. Билета за връщане беше горе долу
същата цена. За деня минахме 20 км. пеша и изхарчихме под 15 лв. за 2-ма души.
Към 8 си бяхме вкъщи, защото от гарата до нас е доста далече, а знаете какъв е транспорта в
София.
Бях си поставила за цел да я мина тази пътека, много исках, даже не знам защо. Минус на
преживяването бяха навалиците от хора. Като цяло избягваме популярните маршрути, за това
не сме ходили в Рила или Пирин тази година.
За следващия планинарски сезон сме си набелязали Родопите, Странджа и Сакар. А за този- се
насявам, че уикенда ще е хубаво времето за вело излет някъде близо до София.
разказва, че Вазов се е вдъхновил за разказа си „Дядо Йоцо гледа“ от местен жител.
По средата на пътеката се пада водопадът Скакля, който е висок цели 120 метра, като е 4-тият
по височина в България. Есента не е най-пълноводният му момент, та не беше нещо впечатляващо. Целта Ви е да стигнете до там, от където пада водата. Когато стигнете до
водопада, пътеката продължава надолу към него и след това в ляво, а не нагоре и надясно.
Това е доста важно, защото имаше много хора, които се бяха объркали.
Като цяло по пътеката имаше супер много хора, което не очаквахме. Поради тази причина,
когато стигнахме до края на пътеката в село Заселе, решихме, че няма да се върнем към Бов, а
ще продължим пеша до село Церово по асфалтирания път за автомобили. Около 2 часа пеша.
Плюсът на това решение беше, че нямаше хора и си бяхме само двамата. Да, не харесваме
другите хора. :D
Това понякога може да е доста хубаво, защото нашата асоциалност ни заведе навътре в селото
към края му по една козя пътека, където попаднахме на красиво издълбано дърво съвсем
случайно. Ако бяхме седнали в заведението в края на пътеката никога нямаше да го открием.
Мястото беше много приятно, седнахме под дървото, а пред нас се откриваше невероятна
гледка към есенната гора. Хапнахме, каквото бях направила вкъщи и се върнахме в центъра на
Заселе, от където продължихме към Церово. Само две коли спряха да ни питат дали искаме
превоз, но си вървяхме пеша до ж.п гарата в Церово. Тъй като стигнахме там в 5 и нещо, като
изпуснахме влака за 15 мин. се качихме на една беседка близо до гарата, където доядохме
каквото носехме и полежахме по беседката, гледахме минаващите влакове и 20 мин. преди да
дойде нашия влак отидохме да си купим кафе и да чакаме. Билета за връщане беше горе долу
същата цена. За деня минахме 20 км. пеша и изхарчихме под 15 лв. за 2-ма души.
Към 8 си бяхме вкъщи, защото от гарата до нас е доста далече, а знаете какъв е транспорта в
София.
Бях си поставила за цел да я мина тази пътека, много исках, даже не знам защо. Минус на
преживяването бяха навалиците от хора. Като цяло избягваме популярните маршрути, за това
не сме ходили в Рила или Пирин тази година.
За следващия планинарски сезон сме си набелязали Родопите, Странджа и Сакар. А за този- се
насявам, че уикенда ще е хубаво времето за вело излет някъде близо до София.
P.S. Не съм забравила за обещания пътепис от лятната ми почивка, но все отлагам да го напиша.
Love,
Snejana
