Текстовете и снимкит в блога са авторски! Копирането без изричното ми съгласие е строго забраненo! . Предоставено от Blogger.
  • Home
  • Beauty
    • Review
    • Haul
    • Tips
  • Travel
  • Techno
  • Marketing
  • Life
  • Recepies
  • Press/PR
  • Contact

Snejana.Atanasov

...a little bit of Lifestyle,Beauty and Makeup

Здравейте, 

Днес ви споделям повече за таз годишното ни приключение - винен туризъм с тодлър. Ако ви е интересно къде бяхме 2024та оставям линк към впечатленията ни от Вила Юстина. 


Прекарахме три нощувки в Шато Копса, очаквайки уют, добро вино и спокойствие сред лозята. Мястото се намира близо до Сопот, на около два часа път от София по Подбалканския път. Пътуването беше приятно, а последните метри по черния път водят до имение насред лозови масиви, което изглежда впечатляващо.


Настаняване и първи впечатления

Хотелската част на Шато Копса е модерна, чиста и уютна. Посрещнаха ни с мартеници, питка и чаша вино за Баба Марта – мил жест, който подсили празничното настроение. Закуската беше включена и макар не много разнообразна, беше достатъчна. Стаите са чисти, малки, тези на първия етаж имат директен достъп до двора. Не са добре шумоизолирани и се чува какво правят хората в съседните стаи, както и как се разхождат тези над вас. 

В шатото има СПА център, но той е достъпен само за гости 16+ срещу допълнително заплащане, така че не го пробвахме, тъй като пътувахме с нашето двегодишно дете. За сметка на това, дворът е истинска атракция – зайчета, пауни и кокошки тичаха на свобода, което беше истинска радост за малкия ни син.

Ресторантите – разочарование в менюто и цените

Най-голямото ни разочарование бяха ресторантите. Обслужването не беше достатъчно бързо, а цените – доста завишени за предлаганото качество.


Някои примери:

Ризото с обикновен ориз и универсална подправка – 21 лв.

Сьомга котлет с гарнитура със същата подправка – 36 лв.

Патешко магре – преготвено и сухо, 38 лв.

Салата с бурата – безвкусна заради замразен домат и бурата, която не е с течен център, 18 лв.

Кюфтета (2 бр.) – 18 лв., картоф гарнитура – 9 лв.

Менюто беше ограничено, а вината – с 20 лв. надценка спрямо цените им в онлайн магазина на избата. Това доста ме подразни , защото в Юстина не беше така. 

Допълнителен минус беше, че ресторант La Cave работи само при наличието на големи групи, а последната ни вечер беше затворен, защото в хотела бяхме само три стаи гости.

За съжаление не успяхме да отидем на винен тур, защото бях болна. Но предлагат няма колко различни варианта. Пробваме 4 вина, като май много ми хареса Rouge мерло. 


Карлово и Сопот – малки, но чаровни

Шато Копса се намира на 15 минути от Карлово, минавайки през Сопот, което ни позволи да разгледаме и двата града. В последната вечер вечеряхме в "Имало едно време" в Карлово – прекрасен ресторант със страхотно обслужване, вкусни и добре приготвени ястия. Особено препоръчвам езикът с манатарки – истински деликатес.


Заключение – струва ли си?

Шато Копса определено е красиво място с приятна атмосфера, добро обслужване в хотелската част и интересни детайли като живите животни в двора. Но ресторантите оставят горчив привкус – високи цени, средно качество на храната и малък избор в менюто.

За 3 нощувки платихме малко над 1000 лв, а вечерите ни излизаха по 100-160 лв за двама души и дете. Макар че се насладихме на почивката, усещането е, че хайпът около мястото е леко преувеличен, особено от инфлуенсърите, които го посещават безплатно.

Ако търсите луксозна атмосфера и добро вино, Шато Копса може да ви хареса, но ако искате висококачествена храна и разумни цени, вероятно ще останете разочаровани.

Love, 
Snejana 
20:06 No коментара
Здравейте! 

През вече изминалия уикенд решихме да избягаме от забързаното ежедневие в София и да се насладим на малко спокойствие и релакс в Хисаря. За първи път пътувахме с приятелско семейство, което също има дете на възрастта на нашето, което е голям плюс, защото имате общи проблеми и терзания. 



Избрахме хотел "Аугуста" - уютно местенце с отлични условия за семейства.


Хотелът се намира в близост до красив парк, което го прави идеално място за разходки на чист въздух. Самата база на хотела носи усещане за едно друго време - типична соц атмосфера, като е ремонтиран преди около 15 години. Стаите са чисти и просторни, а обслужването е на високо ниво с много любезен персонал.


Настанихме се в студио стая, която беше напълно подходяща за нашите нужди - просторен хол с малка кухня, хладилник и уютна спалня. За допълнителен комфорт имаше две тераси, където сутрин пиехме кафе и се наслаждавахме на спокойствието. Стаята беше оборудвана и с джакузи - истинско удоволствие след ден, прекаран в разходки и забавления. Естествено нямаше кога да го ползваме. 


Цената на нощувката беше 240 лв. за студио, като в нея беше включен спа пакет, топли минерални басейни и закуска отговаряща на категорията на хотела. 

Закуската на моето дете и двата дни беше: пъшнозърнест хляб с масло, варено яйце, домат, краставица, ябълка и сирене. 

Децата се забавляваха на детската площадка и в затворения детски кът, което им позволи да играят на воля.


 Минералните басейни бяха особено приятни, а чувството на релакс след време, прекарано в топлата вода, беше неописуемо. Има два детски топли басейна, вътрешен и външен. 

Хотелът беше пълен предимно с пенсионери, но имаше и други семейства с деца, което създаваше приятна и спокойна атмосфера. За наше учудване, въпреки че базата е по-стара, всичко беше много добре поддържано и чисто. Персоналът беше любезен и отзивчив, което направи престоя ни още по-приятен.
Не мога да кажа нищо лошо. Да, не беше турбо модерно, но и не сме дали 2000 лв. за един уикенд. 

В парка на хотела имаше и клетка със зайци, за допълнителна детска атракция. 


Хисаря се намира на около два часа с кола от София и предлага много възможности за семейни развлечения. В града има множество детски площадки, където децата могат да играят, както и исторически забележителности, които заслужават да бъдат посетени. Прекарахме време в разглеждане на римските терми и крепостните стени, което беше едновременно образователно и забавно за всички нас. Наистина вношително строителство от времето на Диоциклиян. 


За вечеря двете вечери бяхме в два от най-популярните ресторанта в града. Избирахме ги според оценките в google. Първата вечер в Прованс - страхотна градина, вкусна храна и отлично обслужване. Аз и детето си разделихме салата и ризото. Мартин яде огромен шницел. Цените бяха съвсем нормални. 


Втората вечер посетихме ресторант Национал с оценка 4.7. Страгюхотен детски кът, много бързо обслужваме. Ние с детето ядохме салата капрезе (моцарелата и доматът бяха много добри) и пилешки каренца, бяха много сочни. Мартин яде заешко печено, което пристигна много бързо. 

В крайна сметка, уикендът в Хисаря и престоят в хотел "Аугустина" бяха прекрасна възможност да се откъснем от градския живот и да се насладим на малко време със семейството и приятелите. Децата си изкараха страхотно. Това беше първото ни пътуване с друго семейство с деца и беше супер да има, с кого да си играе нашето дете. 

Ако и вие търсите място за отдих и релакс, където и децата, и възрастните могат да се забавляват, а вие да не се разори те, препоръчвам да посетите Хисаря и да отседнете в хотел "Аугустина".

Love, 
Snejana 
20:58 No коментара
Здравейте!

Не съм писала пътеписи от доста време, но ми се иска да ви разкажа по-подробно за нашето уикенд бягство.

Последните години сме запалени по винения туризъм и ми се иска да посетим повече от винарните в България, защото тук правим наистина хубаво и разнообразно вино, за което трябва да се пише и говори. 


Как се спряхме на Устина? 
Търсих винарска изба в близост до Пазарджик, защото имахме работа там през седмицата и исках да съчетая почивката ни с ангажимента там. 

В село Устина на около два часа от София се крие бутиковата винарска изба Юстина, към нея има хотелска и вилна част. 

Предлагат пакети за дегустация и доста добър ресторант. Вариант с две нощувки е идеален, за да се насладите на хубавото вино и културния туризъм. 

Пристигнахме в неделя. Един съвет за пътуване с бебе е да избирате комбинация от дни, които не са класическите петък, събота, неделя, за да няма толкова наплив от хора и да ви е по-спокойно и на вас. 

Избрахме да се настани в апартамен, първо, че и цените бяха доста добри, второ имаше място и за детето да му е по-широко за игра. 


Апартаментът беше чист, топъл и просторен. Има възможност да се паркира в непосредствена близост до вилите, което е удобно за сваляне на многото багаж, който носите, когато се пътува с бебе. Очакваше ни и welcome drink с пенливо вино на Юстина, което е естествено пенливо вино, бяло и розе. 

Останах много доволна от избора ми. Цената за две нощувки с включена закуска беше 280 лв. 

Туризъм

За понеделник бях планирала културен туризъм и дегустация на вино. След закуска се отправихме към лозето на Юстина, но общо взето нямаше какво да се види, защото е затворено за посещения. След това се оправих е към Червената църква, която е на около 30 минути от Устина. 


Доста кофти е направена отбивката и 90% от посетителите я пропускат, има къде да се паркира и по алеята е подходящо за бебешки и инвалидни колички. 

В посетителския център се заплаща такса за възрастни и имахме късмет да сме сами докато се разхождахме около църквата. 


Дворецът в Кричим 

След това се отправихме към Дворецът в Кричим, който се намира на около още 30 мин. Там обиколките са през час и половина и се наложи да чакаме, като използвахме времето за преобличане и хранене на бебето. Билетът е 12 лв за възрастни и е подходящо за бебешки колички. Единствено го носихме като влизах е в самата сграда на ловната резиденция. 

Много красив парк, предполагам, че през пролетта ще е по подходящо за посещения. 


Всъщност има доста какво още да се види в региона, но винаги, когато пътувате с малки деца, а и не си давате зор да бързате планът върви по-бавно от това ако сте сами. В близост има два водопада и еко пътека,но те не са подходящи за колички. 

Дегустацията 

Успяхме да се върнем във вилата 15 мин преди часът ни за дегустацията на вино. В сайта на Юстина може да запазите час и да изберете какъв пакет искате да пробвате. Ние бяхме запазили за дегустацията на 5 вина. 


Преди самата дегустация, започваме с обиколка на избата и производствения процес. Минава се през съдовете за вино, до мястото, в което се съхраняват бъчвите и след това дори видяхме производствената линия за бутилиране. В тази част от обиколката носихме бебето, защото не е подходящо за колички. 

След това се върнахме в основната сграда и видяхме Енотеката на винарната, където се съхраняват вина от 2007 година. 

За самата дегустация се качих е на горния етаж, където ни очакваше сет за дегустацията, вода, мезета и хляб. За пръв път бяхме на подобно нещо и беше много интересно. 


Нашият сомелиер ни избра вина според вкуса и ни усети много добре. Хем пробвахме неща, които харесваме по принцип, хем такива, които са нови за нас. Започва се с представяне на вината едно по едно, като имаме време за проба, след което ни се носи следващото вино. 

Купихме 6 бутилки, като цените в магазина и ресторанта на Юстина са еднакви, така че ако не се успели да пробвате нещо на дегустацията, може да го направите на вечеря в ресторанта. 

Ресторантът

Като ценители на хубавото вино и храна, много ни допадна ресторантът към хотела. Цените са съвсем нормални, даже евтини на фона на тези в София. Салатите са от 10 лв. Основните от 15 лв. Цената на виното както вече казах не е увеличена. 

Имаше детско столче. Обслужването е много бързо и там много ни хареса овчето сирене. 


На следващия ден бяхме на закуска след това оправихме багажа и минахме през мандрата Устина, за овчи продукти. Имаше кашкавал и сирене. Само в опаковки по килограм за съжаление. Поради тази причина взех само сирене. 

След това се от правихме към Пловдив, за да посетим моя приятелка от гимназията и пътешествието ни приключи. 

Сега остава да планирам колко още винарски изби може да посетим тази година. 

Били ли сте в Устина? 

Love,
Snejana 

 P. S. Престоят ни във Юстина е заплатен с лични средства и това не е спонсорирано съдържание. 
19:20 No коментара
Здравейте!

Днес ще Ви споделя повече за един лесен и приятен маршрут в Южна България, който е идеален за еднодневна екскурзия от пролетта до есента. Асеновата Крепост - Бачковски Манастир - Бачковски водопади - Аязмото, като може да продължите още по нататък до параклиса Св. Архангел Михаил. А в края на публикацията ще Ви споделя и за най-яката според мен пивоварна в Южна България. Ако сте любители на истинската бира определено трябва да отидете до Пазарджик.


Асеновата Крепост се намира на около 2 км. от Асеновград. Разликата между това и другите ни пътувания е, че този път бяхме с кола.

" Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски." 

Лошо впечатление ми направи това, че никъде не беше отбелязано къде е надписа на Иван Асен II и като цяло по българските забележителности липстват всякакв табели. Толкова история във всеки камък, но как да разбереш като никъде не пише.

Всъщност крепостта е наречена на Иван Асен именно поради надписа:

"В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град."
Реставрацията на храма Света Богородица Петричка е започнало още в началото на 19-ти Век. 
След Асеновата Крепост продължихме към село Бачково, което е с население под 500 човека, но има доста места, на които може да пренощувате, хапнете и да си купите сач или дървени бъркалки, мед или билки.

Интересни места, които може да посетите са най-големият биосферен резерват Червената стена, както и да поемете по пътеката за хижа Марциганица.


Последно съм ходила в Бачковския манастир преди 15-тина години, като отново гледах всичко като за първи път, а някой и друг спомен изкачаше.

Вход за манастира няма. В него има музей - вход 2 лв. и старата трапезария, като входа за нея е 3 лв. В момента тече реставрация на основната църква в комплекса, но е отворена за посещения.

"Бачковският манастир е вторият по големина български манастир, Създаден преди повече от девет века , той е незагасващо духовно огнище за православната вяра. Основан е през 1083 год. от Григорий Бакуриани (по произход – грузинец, който направил голямо дарение за манастира). Светата обител първоначално е поддържана изцяло от група грузински монаси. 
В края на 11-и век там е създадена книжовна школа, благодарение на която манастирската библиотека е прочута във вековете със старобългарските, старогрузински и византийски книги.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения.
През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия."
 Линк към подробната статия най-отдолу.

Храмовият празник е съвсем скоро на 15-ти август.
Интересното е, че може да пренощувате в манастира срещу заплащане. А това, което ми направи най-голямо впечатление, че двойки, които нямат сключен граждански брак не могат да пренощуват в една стая.

В двора на манастира се намира вековен чинар, като в местността около манастира има още няколко. Изглеждат повече от величествено и те карат да се замислиш колко кратък е твоя живот сравнение с всичко останало в природата.

"Когато монасите от Бачковския манастир открили иконата, те я пренесли и поставили в манастира. Останали невероято изненадани, когато на следващия ден иконата я нямало. Намерили я отново на мястото, където била паднала - при “Аязмото”.

След като няколко дни монасите правели безполезни опити да задържат иконата в манастира, а тя все се озовавала до лековития извор, на един от монасите му се присънило, че тя ще остане в манастира, но само ако и отредят специално място и я разположат в дясно до входа. По този начин иконата още при влизането ще разбира дали богомолците идват с чисто сърце в параклиса.

Всяка година на втория ден след Великден с литийно шествие иконата се носи до мястото, на което е паднала, а там се отслужва молебен. Вярва се, че на този ден силата на иконата е най-голяма. Хиляди вярващи чакат на опашка, за да запалят свещ пред нея, след което се отправят на литийното шествие. Тези, които имат най-силно нужда от помощ я носят върху раменете си. Някои търсят изцеление от болест, други се надяват така да измолят прошка, а трети искрено вярват, че иконата на Божията майка ще им помогне най-накрая да се сдобият с дългоочакваната рожба. През няколкостотин метра иконата се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея.
"
Пътеката зад желязната врата пред манастира не е много популярна съдейки по това, че имаше повече хора на павилионите пред манастира. Целта ни беше да стигнем до аязмото - с лековита вода. Майка ми ми разказа, че всеки манастир се построява до такъв лековит извор.

Намира се на около час от манастира, като има много легенди свързани с иконата на Богородица. Аязмо от гръцки значи осветен. Около аязмото е изграден храм 'Св. Архангел Михаил, а в двора му растат чинари по над 300 години.

Преди да се стигне до Аязмото, се минава поквай костницата на манастира, която е заключена.

След това пътеката продължава като се отклоните леко към почти пресъхналата през това време на годината река може да отидете и да видите Бачковския водопад, който изглежда невероятно дори и да не тече вода през юли.
Продължихме към аязмото, което се намира на около час от манастира, като има много легенди свързани с иконата на Богородица. Аязмо от гръцки значи осветен. В двора му растат чинари по над 300 години. Може да си налеете от лековитата вода и да си починете в градината. През целия преход има подходящи места за отдих и почивка, както и много чешми с минерална вода.

Целият път е еко пътека и се намира в резерват, за това е много важно да пазите природата и да си събирате боклука. Пътеката продължава до скална постройка до пещерата, в която е била крита иконата на Богородица, интересното е, че част от нея се е отпечатала на камъка в пещерата. Ако продължите още по-нагоре ще стигнете до панорамна площадка, от която се разкрива красива гледка към Родопите.
И нещо, за което си заслужава специално да отидете до Пазарджик- Пивоварна Ромбус.

Ако сте почитатели на истинската бира или казвате, че не обичате бира, просто защото винаги сте пили лоша такава, то определено имате нужда да пробвате нещо истинско.

Никога не съм била голям пияч на бира, но напоследък покрай Мартин започнах да се запознавам по детайлно с разликата между истинската бира и това жълто газирано нещо, което прадават по магазините.

На кратко ще кажа, че когато пиеш истинска бира първо тя не е газирана, второ от нея не ти става тежко и трето има хиляди видове, който не горчат. Просто трябва да откриеш правилната комбинация от хмел и малц, която да пасне на твоя вкус.
Слушам за пивоварната в Пазарджик от няколко години, но не бях ходила до сега. Първо защото е леко извън града, второ защото бях предубедена, че ще е някаква дупка.

Тотална грешка. Пивоварна Ромбус съществува от 2012 година, като вече към нея има и страхотна бирария, в която предлагат вкусна храна - стегнато меню, което е различно почти всеки ден, а освен това има и жива музика и градина. Интериорът е страхотен, не изглежда като друго заведение в Пазарджик - модерен и хипстърски.

Бирата също е сезонна, като в момента предлагат няколко летни варианта - леки и пивки, нещо по-традиционно и нещо експериментаторски като бирата с лавандула, която беше страхотна. Знаеш, че пиеш нещо качествено по това, че успяваш да усетиш всички онези нотки и вкусове. Като например шоколадовите оттенъци и лавандуловия послевкус.

Предлагат инересни сезонни варинати като великденска бира с вкус на козунак или коледна бира с канела, джинджифил и индийско орехче. Пържените картофи също са топ.

Мисля, че ще се прибирам по често в Пазарджик заради пивоварна Ромбус. Намира се на Ивайловско шосе 41. И макар, че възхвалата ми за тях изглежда супер рекламна, не е и наистина се радвам, че в Пазарджик има подобно място. Даже по нататък ще направя специален пост за тях.

Love,
Snejana

* информацията в кавички е от wikipedia и www.nadejda.bg
13:59 2 коментара
Здравейте!

Ако и Вие като нас се чудите какво да правите през уикенда, то предлагам Ви бърза почивка във Велико Търново. В този пътепис ще си говорим за възможностите за туризъм в старата столица за ден и половина, как организирах пътуването само 3 дни предварително и ориентировъчните цени на всичко.

Велико Търново беше в моя списък за дестинации, до които се стига бързо с автобус, така че беше въпрос на време да организирам всичко и да го посетим. Идеално място е ако нямате кола, такава там просто не Ви е необходима.


Във вториник вечерта (3 дни по-рано) ми хрумна, защо пък да не отидем до Велико Търново точно този уикенд. Първото нещо, което направих беше да запазя билети за автобуса, защото хотели много - автобуси не точно.

От пътуването ни напред назад из Бъглария без кола оставам с впечатлението, че автобусния транспорт е едни от най-несигурните, когато става въпрос за места, за това предпочитам фирмите, които имат онлайн резервации. За щастие почти нямаше проблем с билетите, плащане, получаване всичко беше точно до момента, в който на автогарата ни казаха "Ама това не са билети, трябва да си ги вземете от касата!" Както се досещате ако на "нещото", което получих по имейл беше написано, че не е билет и че трябва да се завери - щях да го направя. Нооо... не пишеше. Нищо де, за щастие от тези "драми" се впечатлявам само аз и половинката запази самообладание и успя да ми внесе спокойствие.

С хотела нещата бяха по-лесни. Когато имаш бюджет и не искаш да харчиш милиони левове за две нощувки, искаш хотела да е на по-централно място и да има включена закуска - изборът не беше много голям. Спрях се на бизнес хотел Премиер, защото отговаряше на посочените по-горе изисквания. Откъм стая, баня и обслужване нямам забележки. Не се усещаше лукса на 4-те звезди, но едва ли все още някой ги счита за важни при избора на хотел. Персонала беше мил, стаята и банята бяха чисти. Закуската не беше кой знае какво, но и без това спомена ми от целия уикенд е само как ядем, така че не сме останали гладни.

Стаята, в която се настанихме беше стандартна двойна стая със спалня. Имаше и хубава гледка към града.


Пътувахме в петък след работа с автобуса в 17.30 часа, като в 20.30 бяхме вече в Търново. Първата ни задача беше да стигнем до хотела, за да си оставим багажа и да разгледаме какво има около него. От автогара юг, където ни остави автобуса до хотела се стига за 10-15 мин. като минахме през готин бар - City Pub и решихме, че след това, ще се върнем там, защото бях гледала видео, че е доста популярно място в града.

В City Pub останахме до към полунощ, като определено препоръчвам собствената им марка крафт бира. Разбира се не пропуснах да пробвам и класиката Болярка, все пак сме в родния ѝ град, но определено бирата на City Pub ни хареса повече.


Идеята на целия ни уикенд беше да си починем, така че не сме бързали за никъде на следващата сутрин. След закуска се върнахме в стаята и начертахме план за действие. Към 10 и нещо вече бяхме стигнали до Царевец, където си вземхе билети (общо 16 лв.) и се отправихме към крепостта, където точно хванахме началото на Средновековния панаир. Имаше битки, палатки, трапези, медовина. Казано на кратко имаше какво да се види, без да го планирам бяхме попаднали в точния ден на Царевец, а най-хубавото е, че вечерта имаше и Звук и Светлина.

Обиколихме цялата крепост, като следващата ни спирка беше Мини България, която се пада съвсем близо до Царевец. Въпреки че в плана ни присъстваше и Трапезица, топлото време и това, че едва ли щяхме да видим нещо по-интересно ни отказа. Разгледах с бинокъл съседния хълм и ми беше достатъчно.

Впечатленията ни от Царевец са положителни. Лично на мен ми хареса невероятната гледка, която се разкрива от там към града. Обичам места, с простор и гледка - а не само блокове, блокове, блокове, както всеки ден.


Опитът ни да стигнем до Мини България за малко да остане само опит, защото доста се изполаших от пътя до там. Доста натоварен автомобилен път без никакви удобства за пешеходците, тротоар нямаше, имаше нещо обрасло в трева, като както каза Мартин " поне е окосено". Доста се напрегнах докато стигнем до там, зашото вече си представях как някой ще ни сгрази.

Скулпторите в парка бяха много интересни, различната перспектива ти дава възможност много по-добре да видиш за какво става въпрос и да разгледаш детайлите на сградите и паметниците. Имаше както поплярни забележителнсоти, така и много непознати за нас и характерни за града. Хубавото беше, че след това си направихме разходка в града и видяхме някои от тях, като коментарите ни бяха свързани с това, че на живо изобщо не може да придобиеш представа за самите сгради и скулптори както в омалените макети.

Минус беше това, че според мен  на парка му липсваше поддръжка - някои водни обекти бяха доста занемарени, жаби се возеха в корабите на пристанище Варна. Минус за мен е, че няма грам сянка, а ние попаднахме там в 1 часа на обяд, което не беше най-добрата идея, но кой да очаква такъв пек без едно дърво. Идея ще е да раздават шапки или чадъри на посетителите. Билетите бяха 20 лв. общо.


След като приключихме обиколката и оцеляхме обртно по гадния път до цивилизацията, отидохме на обяд. Обратно в старата част на града, минахме по приятна алея в близост до парка на Търново, като отново гледахме всичко от високо. Имаше страхотни места за снимки, тук съм качила само много малка част от всичко снимано.

Силно впечатление ми направи архитектурата на хотел Велико Търново, които успехме да разгледаме добре отвън, като си представих колко ли е бил величествен по времето на социализма. Въпреки че от снимките вътре и сега да изглежда доста добре, в задната му част е по-скоро занемарена.

Разходихме се и в старата част на града с малките магазинчета. За следващия път си оставихме и шкембеджийницата. След като обядвахме се върнахме в хотела за почивка, защото слънцето доста ни беше напекло, а и вече бяхме навъртели към 20 000 крачки.


 В 22.30 бяхме планирали да гледаме Звук и Светлина. Преди това минахме за вечеря отново през старата част на града. Отидохме по-рано като имахме време да направим проверка какво точно да очакваме от така популярното изпъление, но общо взето и двамата очаквахме повече от колкото всъщност получихме. Определено беше интересно, но ние двамата имаме доста идеи как може да подобрим Звук и Светлина, включат се холограми и глас, който разказва истории. Нашата версия беше по-добра.

На следващия ден нямахме много време за разходки, за това отново разглеждахме града само в часта ѝ около хотела, като след като си събрахме багажа и си тръгнахме имахме още два часа, в които отидохме на обяд. Планът ни беше да пътуваме в ранния следобед, за да може все пак да свършим малко домашна работа след като се върнем вкъщи.


Със сигурност не сме видели всичко важно във Велико Търново, но това да не бързаш и да не гониш план е някак освобождаващо и действа доста добре, когато цялото ти ежедневие по принцип е супер планирано и разграфено.

Ако имате идеи къде може да отидем за уикенда без кола - на разстояние с влак и автобус - сме отворени за вашите идеи.

Love,
Snejana


8:30 No коментара
Здравейте!

По някое време миналата седмица бях питала в Instagram  за идеи за уикенд дестинация. До тук добре, само, че имаше няколко условия. Да не е популярна дестинация (защото беше 8-ми декември) да се стига с влак или автобус (ама да са в петък след 6 часа, защото сме на работа) и най-важното да има какво да се разглежда, защото не сме от тези дето лежат по 3 дни в хотела.

Получих доста предложения, но накрая изборът беше между Враца и Ловеч, като финалното решение беше Враца. Да, не звучи като най-невероятния избор, но всъщност се оказа идеалното решение, особено след като се събудихме с гледката от първата снимка.


След като избрахме града беше време да решим и къде ще спим. Изборът не беше труден, особено, когато хотелът, на който се спряхме беше по пътя ни за туристическия маршрут за следващия ден. Запазих нощувки и така в петък след работа се качихме на влака за Враца в 19.15 часа. Влакът от София до Враца трябваше да е около 2 часа, но доста се забави и пристигахме към 10 и нещо в хотела. Билетите бяха по 6.50 лв. като след това дадохме още 3.50 лв. за такси от гарата до хотела, защото той се пада извън града.

Самият хотел се намира в много живописна местност. Пред него минава река Лева, има изкуствено езеро в градината му и чудна гледка към планината.


За събота бяхме планирали да отидем до пещера Леденика, която според google се намираше на около 7,5 км от хотела. Колебаехме се с такси ли да ходим или пеша, но тъй като времето беше хубаво, маршрутът минаваше по пътя и ние обичаме да ходим пеша, все пак тръгнахме пеша.

Има пътека, която минава покрай реката и стига от Враца, до близкото село Згориград, така че тръгнахме по нея. Ориентирахме се с google maps, което в един момент не се оказа особено добро решение. След като стигнете селото се отклонявате по пътя, който продължава в дясно и нагоре, като вървите само по него.


Много силно впечатление ми направи изоставеният лифт Леденика. Той свързва подножието на Враца и стига в непосредствена близост до хижа Леденика. Интересното и тъжното е, че лифтът е построен през 1987 година и има нещастието да посрещне демокрацията като от построяването си работи едва 4 години. От 1991 година лифтът си седи така. Доста голяма част от пътя ни минаваше покрай него и гледката е меко казано депресираща. Страшно тъжно ми е да гледам подобни изоставени обекти.

От бързото проучване става ясно, че през годините темата за лифта е повдигана многократно, но действителността показва, че той си седи все така изоставен.


Гледката по пътя беше наистина красива, като цяло впечатленията ми от цялото пътуване са, че мястото има уникална планина и се надявам, че с този пътепис поне един човек ще се вдъхнови и ще отиде да разгледа лично всичко, за което пиша.

Слушайки google решихме да минем през пътека през гората, което още в началото се оказа лоша идея, защото моите обувки се пързаляха доста. По-лошото беше, когато загубихме пътеката, защото откровено казано беше изключително лошо маркирана. За щастие времето и метерологичните условия бяха добри към нас и успяхме да се върнем на пътя и да стигнем до хижа Леденика. Близо час и половина по-бавно от планираното, но все пак стигнахме за около 3 часа от хотела до хижата.


В хижата има ресторант и нощувките са на хотелски принцип, като цените са по-високи от на хижите, в които сме били до сега. Целта на прехода ни беше пещерата, която се намира на няма и 5 минути от хижата. Тя работи през цялата година, като за да влезете в нея трябва да се събере група от най-малко 5 човека. Обиколките са на всеки час. Входът е 8 лв за възрастни.

На жената - екскурзовод и стана лошо като разбра, че сме дошли пеша и побърза да ни намери транспорт за връщане. За щастие едно семейство се смили над нас и ни предложи да ни върне до Враца. Те не ни намериха за откачени, че сме вървели пеша и даже се оказаха доста по-запалени планинари от нас. Ако случайно попаднат на този пост, трябва да знаят, че сме им супер благодарни.


Помотахме се около половин час преди да влезем в пещерата, като имахме време да си починем след дългия, зимен преход.

Пещера Леденика се намира на 16 км от Враца. Отворена е за посетители от 1961 година, като през 2015 година е направен основен ремонт. Аз бях ходила и преди, може би преди 7-8 години, ако не и повече, Мартин не беше ходил до сега. Честно казано нямах много спомени от преживяването и ми беше доста интересна самата обиколка. А и е плюс това, че бяхме малко хора, така екскурзоводката отговори на всичките ни въпроси.


Местността около пещерата и хижата е облагороден и се организират различни събития през годината, като дори има събор. В пещерата има вълшебно езерце, което изпълнява желания. Определено ако моето се сбъдне ще Ви кажа.

Едно от най-интересните неща за мен беше един прилеп. През зимата те изпадат в състояние на хибернация и остават така до късната пролет. Мога да Ви кажа, че прилепът изглеждаше буквално замръзнал .. Много се впечатлих. :D


След като приключихме с пещерата и ни върнаха в града. Отидохме да обядваме и да си вземем запаси, като обиколихме няколко пъти центъра на Враца. Вечеряхме в хотела.

В неделя до обяд бяхме в хотела, като след това отново се разхождахме из Враца, като посетихме историческия музей. Входът беше 4 лв. Определено имаше какво да се гледа, но за съжаление беше толкова, толкова студено в него, че подозирам, че това е причината цяла седмица да съм болна.
 И така приключи нашия уикенд. Няма как да съм по-доволна от престоя, като освен, че изпълни всичките ни условия (в началото на поста) също така си беше направо бюджетно преживяване.

Ако се сещате друг град отговарящ на изискванията ни може да ми го споделите, за пътувания през 2019.

Love,
Snejana
10:30 2 коментара
Older Posts

About me

About Me

Здравейте, приятели!

Аз съм Снежана. Млада майка и любител на козметиката. Това е моят блог посветен на моята страст и място, в което споделям ревюта на козметични продукти от 2013 година. Един от първите beauty blogger-и в България.

Email: snejana.atanasov@gmail.com

Follow Ме

Blog Archive

  • ▼  2025 (12)
    • ▼  март (4)
      • Специален Промо Код за Отстъпка в L'Occitane
      • Как да се подготвим за ясла или детска градина: Сп...
      • Сравнение между Omron Micro Air U100 и Omron C101 ...
      • Уикенд в Шато Копса – между лозята и високите очак...
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (4)
  • ►  2024 (42)
    • ►  декември (1)
    • ►  ноември (3)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (5)
    • ►  април (4)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2023 (30)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (3)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (3)
    • ►  април (3)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (3)
  • ►  2022 (66)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (6)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2021 (61)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (5)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2020 (53)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (4)
    • ►  април (3)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (5)
  • ►  2019 (54)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (3)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (4)
  • ►  2018 (50)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (4)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (4)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (4)
    • ►  април (5)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2017 (50)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (4)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (7)
    • ►  януари (6)
  • ►  2016 (70)
    • ►  декември (7)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (6)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (6)
    • ►  януари (4)
  • ►  2015 (86)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (10)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (8)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (12)
    • ►  февруари (8)
    • ►  януари (5)
  • ►  2014 (87)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (8)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (9)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (10)
    • ►  май (9)
    • ►  април (8)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (6)
  • ►  2013 (89)
    • ►  декември (10)
    • ►  ноември (8)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (8)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (10)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (10)
    • ►  април (8)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (14)
  • Пробвах всички Частни Детски Кухни в София | 2024 + снимки
    Здравейте! Периодът на захранване минава доста бързо и в един момент идва естествения въпрос - Как ще продъкжи храненето на моето дете? След...
  • Списък за родилното | Раждане в Токуда + снимки
     Здравейте,  надявам се да откриете нещо полезно в моя списък за болницата. Той е съобразен с препоръките на самата болница, но съдържа и не...
  • Как се подават документи за ТЕЛК | бързо и лесно по пощата + Какво следва след това?
    Здравейте, четох много истории колко е трудно да се подадат документите за ТЕЛК, как се чака с часове и общо взето се бях подготвила, че ще ...
  • Дарсонвал. Как го използвам?
    Здравейте! Започнах този пост като за facebook, но стана толкова дълъг, че реших, че по-добре да го преместя тук. По-рано днес споделих виде...
  • Review: Balea Почистващ балсам за лице Beauty Expert
     Здравейте! Днес ще Ви разкажа повече за един viral продукт от dm, който всички чакахме с нетърпение. Става въпрос за почистващия маслен бал...
Follow

Created with by ThemeXpose