Snejana.Atanasov

Здравейте!

Не веднъж съм споделяла, че най-обичам закуската през уикенда. Да приготвя нещо по-завъртяно и да седна и да си изпия кафето като бял човек, а не да бързам за работа както всеки ден.

Последният месец и половина се получи така, че всеки уикенд бях някъде другаде, но не и у дома и ми липсваше много това да се излежавам до късно, да стана и да приготвя това, което на мен ми се яде, така както аз искам.

В instagram и facebook следвам предимно страници за интериорен дизайн, за планинарство и за готвене. Като харесвам да гледам клипчета за бързи идеи за закуски. Тази за яйчените кексчета съм я виждала на няколко места. Естествено нямам идея за точните пропорции, защото никога не готвя с мерки и теглилки, но ще ви споделя какво направих тази сутрин, за да се получат.

Необходими продукти за 12 броя:

Всичко се смесва заедно в голяма купа. Напръсках предварително формите със спрей мазнина. Доста е удобна за готвене. Пекох около 25 мин. на вентилатор на 180 градуса.

Общо взето са готови, когато се надуят. След като се извадят ги оставете за 5-10 мин. да починат във формите и след това може да ги извадите.

Идея за допълнение към съдържанието е да се сложи шунка или някакво друго саламче. Вървят идеално с медена горчица или крема сирене. Това, което бих променила в рецептата следващият път е да сложа цял домат и повече спанак.

Времето за приготвяне е около 15 мин.

Споделете ми снимки ако решите да приготвите рецептата.

Love,
Snejana

Здравейте!

Сутрините за мен са специално време. От малка съм запомнила уикенда със закуската. Мама става по-рано и прави специална уикенд закуска, нещо по-завъртяно и специално, което ядем само в почивните дни. Пренесох тази традиция на специалната уикенд закуска и в моя дом.


И докато в инстаграм е пълно с бухти и яйца бенедикт, аз ще Ви покажа моята уикенд кулинарен шопинг и идеята ми за домашен брънч. Публикацията е съвместно с BILLA. Знаете, че рядко правя колаборации, но на тази се съгласих, защото всеки уикенд пазарувам там, познавам асортимента, доволна съм от качеството на продуктите и имам карта за намаления.

Не пазарувам през седмицата и оставям зареждането на хладилника само за събота. Все още се намирам във фазата, в която се наслаждавам на пазаруването и не го приемам като неприятно задължение. Обикновено не пазарувам със списък, но винаги знам от какво имам нужда, защото обикновено отивам в магазина след като реша какво ще сготвя.


BILLA -та до нас ми е като квартален магазин, защото е съвсем близо до нас. Обикновено пазарувам много бързо, Мартин казва, че фуча из магазина, докато той се опитва да ме настигне с кошницата. Това да пазаруваме заедно ми е много любимо, останало ми е още от началото, когато нямахме в близост до нас голям магазин и доста вървяхме до най-близкия (който съвсем сериозно по-странно стечение на обстоятелствата пак беше BILLA) Ако живеете на Оборище, знаете как е.


Тогава закуската ни си беше същински брънч, защото ставаше следобед, докато закуската е готова, но уикендът е за това - да не се бърза за никъде. А пък какво по-хубаво от това да закусваш следобед с бейлис в кафето. Направо си е диетично, като ядеш някъде към 3. (шегувам се, разбира се) Брънч идва от закуска и обяд на английски и обикновено е доста късна закуска, на която обикновено се сервират коктейли. Типична българска класика, нали? За това и в момента е толкова популярно и е пълно с такива заведения. Спомням си преди години как не можеше да се намери подобно нещо в София и го предлагаха 1-2 хотела, а сега е супер доходоносна ниша.

Ако следите блога от доста време сигурно знаете, че не веднъж съм говорила за умното пазаруване. Едно от нещата, които правя от времето, когато бях студентка е да използвам карта за намаление и да залагам на продуктите собствена марка на веригите. Такъв тип идея за "собствена марка" при бързооборотните стоки съществува още от 1924 година и от тогава до сега нещата не са се променили много. Интересното е, че делът на потреблението на продукти собствени марки в България е сравнителни нисък. Според мен основната причина е липса на доверие и непознаване на продукта, което е доста грешно.

В BILLA имаше дегустация на лютеница, нямаше как да пропуснем безплатното ядене.

Собствената марка е произведена от същите производители, само че веригата е "производство - доставка - краен потребител", което позволява цената да е по-ниска. За веригите това всъщност е добре, защото така се създава лоялност към бранда. За мен като краен потребител е важно да получавам качествен продукт на добра цена, не толкова какво пише на етикета. Знаете, че не робувам на марки. И винаги най-важно е било съдържанието. Голяма част от продуктите BILLA са произведени от български производители, което стимулира местната икономика.

За рецептата, която реших да правя ми трябваха няколко вида по-твърди салами. За това се спрях на класиката салам "Бургас" с традиционния му вкус, а също така и сушеницата BILLA, която освен за бързата ми пица се връзва идеално и с чаша две вино на вечеря. Тъй като рецептата е сравнително свободна може да добавите каквото поискате към нея, но с по-твърди саламчета става по-добре.


В нашето семейство изборът на кисело мляко не е лесен и имахме доста спорове какво да купим в началото. За мен важно е в киселото мляко да няма сухо мляко. Един ден си отделих повече време и прегледах всичко в магазина. Твърде много от известните марки имат сухо мляко в състава. В това на BILLA няма, а освен това беше и на много добра цена. За рецептата ми трябваше 4,5% кисело мляко, за да не става заливката течна. А с остатъка направих и айран.


Тъй като у дома кашкавалът и сиренето са бързооборотни стоки, защото ги обожавам също ми е важни да са вкусни, без излишни съставки и на добра цена. Сигурно съм единстеният човек, който е толкова щастлив като открие сирене по БДС на добра цена. Избрах го, защото е добре узряло, не седи меко и влажно, а за пицата ми трябва точно такова.