Здравейте!
Днес ще споделя как случайно започнахме процеса по махане на биберона и как всъщност успяхме това да се случи без истерии и сълзи.
Колко време отнема?
Четох няколко поста във фейсбук по темата и бях с убеждението, че това е процес за 1-2 дни. Но не, подгответе се, че не става за 1-2 дни. Също ако детето ви е под 12 месеца и си мислите, "о то моят изобщо не е привързан към биберона", "ползваме го само за сън". Всъщност привързването започва след 12тия месец.
Какво препоръчват лекарите?
От ортодонтска гледна точка повечето лекари препоръчват биберона да се махне до година и половина. Няма да навлизам подробности защо, давам го като информация.
При моето дете стана случайно и признавам, че не подбрах най добрият момент, но се оказа, че това е най-ефективния начин според всички мнения, които събрах в инстаграм.
Кой е методът?
Ще го нарека методът на пробития биберон. В случая при нас, детето само му направи дупка, но аз не го смених веднага. Първите 1-2 дни изобщо не планирах да го махаме, но забелязах, че почва да губи интерес към него.
Носеше го напред назад както обикновено, но не му седеше в устата. Нито веднъж не е плакал, нито е питал за него. Така седя около 10 дни.
Имаше ли проблеми с махането?
Както споменах не избрах правилния момент да премахнем този метод на успокоение и според мен съвпадна с някакъв период в развитието. Или пък едното последва от другото, но по същото време малкият започна да говори много повече от преди това.
Всичко това съвпадна с прибирането ни от морето, където доста бяхме развалили режима на сън и съответно всички тези промени силно повлияха на дневния и нощния сън.
Към 14-15 ден вече бях много отчаяна от цялата ситуация, защото от дете, което заспива само в леглото си към 8.30-9 се превърна в дете, което заспива с 2 часа приспиване в 11.
Първоначално 3-4 дни се будеше и рано сутрин. За щастие това отмина бързо, но трудното заспиване остана.
Дори пробвах да му дам отново бибата, но добре, че той не се пречупи, защото на мен ми беше много тежко да заспива толкова трудно.
Какво стана след това?
Почти 20 дни по-късно виждам светлина в края на тунела. Вечерното приспиване вече е в рамките на 20-30 мин. Но все още не заспива сам в леглото си. Дневният сън също има подобрение, днес за първи път заспа сам без дори да съм до него.
Като заключено ще кажа, че за нас като семейство, методът с бупката или пробиването на биберона беше най-добрият метод, защото тя е там, не изчезва мистериозно. Не сме я дали на бебто, не е при мечо, не е загубена. Всъщност дори не сме обсъждали с детето какво се е случило с нея, тя беше там. Той я виждаше и не я търсеше. Случвало се е му я прибирам и това винаги е водило до тъжно обикаляне на жилището и търсенето ѝ. От много споделени мнения останах с впечатление, че при подаряването или загубата на бибата децата си я търсят и питат за нея в продължение на дни, плачат и отново сънят им се разваля. За това се радвам, че се получи така, че пропуснахме сълзите.
Завършвам с това, че всички деца са различни. Имаше истории на такива, които са я подарили и никога не са я потърсили, но споделям моя опит. Може да споделите в коментар и ваши, за да сме максимално полезни на всички майки, които тепърва ще минават през тази важна стъпка.
П с. Специални благодарности на всички, които споделиха с мен своя опит и ми вдъхнаха кураж, когато имах нужда да чуя, че нещата ще се случат.
Love,
Snejana