През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия."

 Линк към подробната статия най-отдолу.

Храмовият празник е съвсем скоро на 15-ти август.
Интересното е, че може да пренощувате в манастира срещу заплащане. А това, което ми направи най-голямо впечатление, че двойки, които нямат сключен граждански брак не могат да пренощуват в една стая.

В двора на манастира се намира вековен чинар, като в местността около манастира има още няколко. Изглеждат повече от величествено и те карат да се замислиш колко кратък е твоя живот сравнение с всичко останало в природата.

"Когато монасите от Бачковския манастир открили иконата, те я пренесли и поставили в манастира. Останали невероято изненадани, когато на следващия ден иконата я нямало. Намерили я отново на мястото, където била паднала - при “Аязмото”.

След като няколко дни монасите правели безполезни опити да задържат иконата в манастира, а тя все се озовавала до лековития извор, на един от монасите му се присънило, че тя ще остане в манастира, но само ако и отредят специално място и я разположат в дясно до входа. По този начин иконата още при влизането ще разбира дали богомолците идват с чисто сърце в параклиса.

Всяка година на втория ден след Великден с литийно шествие иконата се носи до мястото, на което е паднала, а там се отслужва молебен. Вярва се, че на този ден силата на иконата е най-голяма. Хиляди вярващи чакат на опашка, за да запалят свещ пред нея, след което се отправят на литийното шествие. Тези, които имат най-силно нужда от помощ я носят върху раменете си. Някои търсят изцеление от болест, други се надяват така да измолят прошка, а трети искрено вярват, че иконата на Божията майка ще им помогне най-накрая да се сдобият с дългоочакваната рожба. През няколкостотин метра иконата се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея."

Пътеката зад желязната врата пред манастира не е много популярна съдейки по това, че имаше повече хора на павилионите пред манастира. Целта ни беше да стигнем до аязмото - с лековита вода. Майка ми ми разказа, че всеки манастир се построява до такъв лековит извор.

Намира се на около час от манастира, като има много легенди свързани с иконата на Богородица. Аязмо от гръцки значи осветен. Около аязмото е изграден храм 'Св. Архангел Михаил, а в двора му растат чинари по над 300 години.

Преди да се стигне до Аязмото, се минава поквай костницата на манастира, която е заключена.

След това пътеката продължава като се отклоните леко към почти пресъхналата през това време на годината река може да отидете и да видите Бачковския водопад, който изглежда невероятно дори и да не тече вода през юли.
Продължихме към аязмото, което се намира на около час от манастира, като има много легенди свързани с иконата на Богородица. Аязмо от гръцки значи осветен. В двора му растат чинари по над 300 години. Може да си налеете от лековитата вода и да си починете в градината. През целия преход има подходящи места за отдих и почивка, както и много чешми с минерална вода.

Целият път е еко пътека и се намира в резерват, за това е много важно да пазите природата и да си събирате боклука. Пътеката продължава до скална постройка до пещерата, в която е била крита иконата на Богородица, интересното е, че част от нея се е отпечатала на камъка в пещерата. Ако продължите още по-нагоре ще стигнете до панорамна площадка, от която се разкрива красива гледка към Родопите.
И нещо, за което си заслужава специално да отидете до Пазарджик- Пивоварна Ромбус.

Ако сте почитатели на истинската бира или казвате, че не обичате бира, просто защото винаги сте пили лоша такава, то определено имате нужда да пробвате нещо истинско.

Никога не съм била голям пияч на бира, но напоследък покрай Мартин започнах да се запознавам по детайлно с разликата между истинската бира и това жълто газирано нещо, което прадават по магазините.

На кратко ще кажа, че когато пиеш истинска бира първо тя не е газирана, второ от нея не ти става тежко и трето има хиляди видове, който не горчат. Просто трябва да откриеш правилната комбинация от хмел и малц, която да пасне на твоя вкус.
Слушам за пивоварната в Пазарджик от няколко години, но не бях ходила до сега. Първо защото е леко извън града, второ защото бях предубедена, че ще е някаква дупка.

Тотална грешка. Пивоварна Ромбус съществува от 2012 година, като вече към нея има и страхотна бирария, в която предлагат вкусна храна - стегнато меню, което е различно почти всеки ден, а освен това има и жива музика и градина. Интериорът е страхотен, не изглежда като друго заведение в Пазарджик - модерен и хипстърски.

Бирата също е сезонна, като в момента предлагат няколко летни варианта - леки и пивки, нещо по-традиционно и нещо експериментаторски като бирата с лавандула, която беше страхотна. Знаеш, че пиеш нещо качествено по това, че успяваш да усетиш всички онези нотки и вкусове. Като например шоколадовите оттенъци и лавандуловия послевкус.

Предлагат инересни сезонни варинати като великденска бира с вкус на козунак или коледна бира с канела, джинджифил и индийско орехче. Пържените картофи също са топ.

Мисля, че ще се прибирам по често в Пазарджик заради пивоварна Ромбус. Намира се на Ивайловско шосе 41. И макар, че възхвалата ми за тях изглежда супер рекламна, не е и наистина се радвам, че в Пазарджик има подобно място. Даже по нататък ще направя специален пост за тях.

Love,
Snejana

* информацията в кавички е от wikipedia и www.nadejda.bg