Уикенд във Велико Търново | Пътепис

Здравейте!

Ако и Вие като нас се чудите какво да правите през уикенда, то предлагам Ви бърза почивка във Велико Търново. В този пътепис ще си говорим за възможностите за туризъм в старата столица за ден и половина, как организирах пътуването само 3 дни предварително и ориентировъчните цени на всичко.

Велико Търново беше в моя списък за дестинации, до които се стига бързо с автобус, така че беше въпрос на време да организирам всичко и да го посетим. Идеално място е ако нямате кола, такава там просто не Ви е необходима.


Във вториник вечерта (3 дни по-рано) ми хрумна, защо пък да не отидем до Велико Търново точно този уикенд. Първото нещо, което направих беше да запазя билети за автобуса, защото хотели много - автобуси не точно.

От пътуването ни напред назад из Бъглария без кола оставам с впечатлението, че автобусния транспорт е едни от най-несигурните, когато става въпрос за места, за това предпочитам фирмите, които имат онлайн резервации. За щастие почти нямаше проблем с билетите, плащане, получаване всичко беше точно до момента, в който на автогарата ни казаха "Ама това не са билети, трябва да си ги вземете от касата!" Както се досещате ако на "нещото", което получих по имейл беше написано, че не е билет и че трябва да се завери - щях да го направя. Нооо... не пишеше. Нищо де, за щастие от тези "драми" се впечатлявам само аз и половинката запази самообладание и успя да ми внесе спокойствие.

С хотела нещата бяха по-лесни. Когато имаш бюджет и не искаш да харчиш милиони левове за две нощувки, искаш хотела да е на по-централно място и да има включена закуска - изборът не беше много голям. Спрях се на бизнес хотел Премиер, защото отговаряше на посочените по-горе изисквания. Откъм стая, баня и обслужване нямам забележки. Не се усещаше лукса на 4-те звезди, но едва ли все още някой ги счита за важни при избора на хотел. Персонала беше мил, стаята и банята бяха чисти. Закуската не беше кой знае какво, но и без това спомена ми от целия уикенд е само как ядем, така че не сме останали гладни.

Стаята, в която се настанихме беше стандартна двойна стая със спалня. Имаше и хубава гледка към града.


Пътувахме в петък след работа с автобуса в 17.30 часа, като в 20.30 бяхме вече в Търново. Първата ни задача беше да стигнем до хотела, за да си оставим багажа и да разгледаме какво има около него. От автогара юг, където ни остави автобуса до хотела се стига за 10-15 мин. като минахме през готин бар - City Pub и решихме, че след това, ще се върнем там, защото бях гледала видео, че е доста популярно място в града.

В City Pub останахме до към полунощ, като определено препоръчвам собствената им марка крафт бира. Разбира се не пропуснах да пробвам и класиката Болярка, все пак сме в родния ѝ град, но определено бирата на City Pub ни хареса повече.


Идеята на целия ни уикенд беше да си починем, така че не сме бързали за никъде на следващата сутрин. След закуска се върнахме в стаята и начертахме план за действие. Към 10 и нещо вече бяхме стигнали до Царевец, където си вземхе билети (общо 16 лв.) и се отправихме към крепостта, където точно хванахме началото на Средновековния панаир. Имаше битки, палатки, трапези, медовина. Казано на кратко имаше какво да се види, без да го планирам бяхме попаднали в точния ден на Царевец, а най-хубавото е, че вечерта имаше и Звук и Светлина.

Обиколихме цялата крепост, като следващата ни спирка беше Мини България, която се пада съвсем близо до Царевец. Въпреки че в плана ни присъстваше и Трапезица, топлото време и това, че едва ли щяхме да видим нещо по-интересно ни отказа. Разгледах с бинокъл съседния хълм и ми беше достатъчно.

Впечатленията ни от Царевец са положителни. Лично на мен ми хареса невероятната гледка, която се разкрива от там към града. Обичам места, с простор и гледка - а не само блокове, блокове, блокове, както всеки ден.


Опитът ни да стигнем до Мини България за малко да остане само опит, защото доста се изполаших от пътя до там. Доста натоварен автомобилен път без никакви удобства за пешеходците, тротоар нямаше, имаше нещо обрасло в трева, като както каза Мартин " поне е окосено". Доста се напрегнах докато стигнем до там, зашото вече си представях как някой ще ни сгрази.

Скулпторите в парка бяха много интересни, различната перспектива ти дава възможност много по-добре да видиш за какво става въпрос и да разгледаш детайлите на сградите и паметниците. Имаше както поплярни забележителнсоти, така и много непознати за нас и характерни за града. Хубавото беше, че след това си направихме разходка в града и видяхме някои от тях, като коментарите ни бяха свързани с това, че на живо изобщо не може да придобиеш представа за самите сгради и скулптори както в омалените макети.

Минус беше това, че според мен  на парка му липсваше поддръжка - някои водни обекти бяха доста занемарени, жаби се возеха в корабите на пристанище Варна. Минус за мен е, че няма грам сянка, а ние попаднахме там в 1 часа на обяд, което не беше най-добрата идея, но кой да очаква такъв пек без едно дърво. Идея ще е да раздават шапки или чадъри на посетителите. Билетите бяха 20 лв. общо.


След като приключихме обиколката и оцеляхме обртно по гадния път до цивилизацията, отидохме на обяд. Обратно в старата част на града, минахме по приятна алея в близост до парка на Търново, като отново гледахме всичко от високо. Имаше страхотни места за снимки, тук съм качила само много малка част от всичко снимано.

Силно впечатление ми направи архитектурата на хотел Велико Търново, които успехме да разгледаме добре отвън, като си представих колко ли е бил величествен по времето на социализма. Въпреки че от снимките вътре и сега да изглежда доста добре, в задната му част е по-скоро занемарена.

Разходихме се и в старата част на града с малките магазинчета. За следващия път си оставихме и шкембеджийницата. След като обядвахме се върнахме в хотела за почивка, защото слънцето доста ни беше напекло, а и вече бяхме навъртели към 20 000 крачки.


 В 22.30 бяхме планирали да гледаме Звук и Светлина. Преди това минахме за вечеря отново през старата част на града. Отидохме по-рано като имахме време да направим проверка какво точно да очакваме от така популярното изпъление, но общо взето и двамата очаквахме повече от колкото всъщност получихме. Определено беше интересно, но ние двамата имаме доста идеи как може да подобрим Звук и Светлина, включат се холограми и глас, който разказва истории. Нашата версия беше по-добра.

На следващия ден нямахме много време за разходки, за това отново разглеждахме града само в часта ѝ около хотела, като след като си събрахме багажа и си тръгнахме имахме още два часа, в които отидохме на обяд. Планът ни беше да пътуваме в ранния следобед, за да може все пак да свършим малко домашна работа след като се върнем вкъщи.


Със сигурност не сме видели всичко важно във Велико Търново, но това да не бързаш и да не гониш план е някак освобождаващо и действа доста добре, когато цялото ти ежедневие по принцип е супер планирано и разграфено.

Ако имате идеи къде може да отидем за уикенда без кола - на разстояние с влак и автобус - сме отворени за вашите идеи.

Love,
Snejana


You May Also Like

0 коментара