Текстовете и снимкит в блога са авторски! Копирането без изричното ми съгласие е строго забраненo! . Предоставено от Blogger.
  • Home
  • Beauty
    • Review
    • Haul
    • Tips
  • Travel
  • Techno
  • Marketing
  • Life
  • Recepies
  • Press/PR
  • Contact

Snejana.Atanasov

...a little bit of Lifestyle,Beauty and Makeup


Здравейте!

От новогодишната баница ми се паднаха две неща - едното беше пътувания през 2018, а другото за сега няма да го коментирам ... :D

И общо взето така ми започна и годината с едно разтоварващо пътуване до Швейцария, без предварителен план, без някакви дълго обмисляни маршрути. Решавахме всичко ден за ден, като целта ни не беше да видим всичко, а да си починем, което и направихме.


Пътуване

До Швейцария стигнахме с директен полет с Wizz Air като общата цена на билетите беше около 250 лв. като най-евтината оферта, която успях да намеря щеше да ми излезе със 100 лв. по-малко, но тогава все още не бях решила дали ще пътувам. Ама пак де, прилична оферта.

От края на миналата година Wizz Air промениха условията си за багаж, като вече може да пътувате с 1 ръчен багаж (без дамска чанта ) с размери 55 X 40 X 23 СМ Летяла съм няколо пъти с тях и съм много доволна. За съжаление полета на отиване беше много неспокоен, имаше турболенция, беше много рано сутринта, в Швейцария времето беше лошо и кацането доста неприятно, но като цяло не беше нищо фрапиращо.

От летището в Базел до града реално има около 20 мин разстояние, като има директен автобус номер 50, който е от гарата до летището. Цената на билета е 2,30 франка или 2,10 евро.


Базел 

Веднага след като се настанихем излязохме да обиколим града, като решихме първата ни спирка да е зоопарка в Базел. Намерихме го сравнително лесно, има табели навсякъде и след като отидохме до гарата, от където си взехме карта на града. Зоопаркът се оказа на пешеходно растояние и от гарата до там е около 15-20 мин. пеша. Иначе може да стигнете до там и с трамвай номер 8. Работното време е от 9 до към 5-6 като за да го обиколите целия зоопарк ще Ви отнеме около 2-3 часа, без да се мотаете много. Цените на билетите са 21 франка за възрастни и 15 франка за ученици/студенти.

За съжаление времето този ден беше доста лошо, не е изненада като за началото на годината, но все пак си беше доста лошо, макар и да не беше студено. Поради тази причина не успяхме да видим някои от по-екзотичните животни като горилите например, а другите ги видяхме само във вътрешните им клетки.



Това, което ми хареса и това, което ми направи добро впечатление е, че има сравнително малко обитатели, а клетките са големи и много добре обзаведени. Животните изглеждат добре гледани и щастливи. Нещо, което не мога да кажа за зоопарка в София, който според мен трябва да бъде затворен за много сериозен ремонт. Само за пример ще Ви дам, в софийския зоопарк има 3-4 пъти повече животни... Правете си изводи сами за какво говоря.

Първата зала беше с земноводни, като останахме впечатлени от начина по който живеят животните и клетките им. В зоологическата градина може да видите лъвове, слонове, горили, жирафи, зебри. Интересни бяха белите вълци. Интересното при тях беше, че водата в клетката им беше странно зелена и на фона на белите вълци гледката беше нереална.


Много се зарадвах, когато видях жирафите, защото никога до сега не бях виждала на живо, а любимата ми играчка, когато бях малка беше едно плюшено жирафче и някак ми стана много мило, когато ги видях наживо. Друго много яко преживяване беше снимката на семейството лъвове, което когато ни видя просто застана на скалата все едно ни казваше снимай ни, снимай ни.

Разходката ни в зоопарка приключи някъде към късния следобед, след което минахе през популярната верига в Швейцария - Coop. Стандартът на живот е изключително висок и цените дори на основните неща са два пъти цените в лева. Например най-евтиният хляб беше около 2 франка. Един килограм домати е около 4,50 франка.


След като се прибрахме и си починахме и хапнахме, решихме да отидем до Германия, която всъщност се намира на около 30 мин. с трамвай ( мисля, че беше номер 13) Причината да искам да отидем до там е, че има dm и Мюлер, като не че имах нужда от нещо, но просто исках да разгледам. Във facebook страницата ми може да видите и какво си взехме с моята приятелка Мария. Взехме си още в началото на деня дневна карта за пътуване, която струва 10 франка и може да си пътувате навсякъде с нея. Не е нужно да се пробива или заверява, само трябва да я носите със себе си. За 4 дни не успяхме да станем свидетели на проверка, но нищо де, пътувахме си винаги с билети. Глобата за пътуване без билет е 100 франка.

Помотахме се доста този ден, защото всъщност се качихме в грешната посока на трамвая и обиколихме града няколко пъти, но пък нали целта ни да беше да видим всичко. Хубавото на краткото ни пътуване до Германия беше и това, че там си важи роуминга в ЕС и имах данни и успях да се обадя до България. Голям недостатък в Швейцария ми беше именно това, че нямах контакт с близките си хора. Само за справка 1 MB данни ще Ви струва 15 лв. а обажданията са нещо от сорта на 4-8 лв. в зависимост от това дали званите или Ви звънят.

Люцерн

На следващия ден след като закусихме отидохме до гарата в Базел, от където си взехме билет за Люцерн. Като цената за отиване и връщане беше около 50 франка. Доста се колебахме на къде да поемем дали към Женева или Цюрих, но билетите до Женева бяха около 160 франка, което е много повече от самолетните ни билети, което ни отказа, защото като цяло това беше едно бюджетно пътуване. Причината да не отидем до Цюрих беше, че местните жители не ни го препоръчаха като нещо кой знае какво за гледане освен скъпи магазини и коли. Изобщо не съжалявам, че отидохме в малкото градче Люцерн, което се намира на брега на едноименното езеро. С деликатна гледка към Алпите и красиви сгради съхранили духа на Швейцария.

Разходихме се, хапнахме от превърналите се в наши любими печива. Общо взето където и да отидехме това ни беше първата цел да хапнем нещо сладко и да пием кафе. Това общо взето за две кафета и две разни печени неща ни излизаха към 15 франка. На обяд обядвахме в Coop където имаше ресторант от типа на този в Ikea, където хапнахме обилно дневното меню, което ни струва около 14 франка. Докато обиколим целия град стана време да се връщаме към гарата и обратно към Базел, защото нещо, което не знаехме беше това, че слънцето залязва към 4 и изгрява чак към 8-9 сутринта. И все пак две момичета сами, макар и в Швейцария гледахме да не се мотаем на непознати места по тъмно. Пътя от Люцерн до Базел е около 1 час, като влаковете както може да се досетите са изключително точни. От към чистота и нещо по-специално ако си мислите, че получавате за супер високата цена на билетите ... ами не. Това беше нещо, което открито ме дразнеше, че всичко е скъпо, но изобщо не е по-добро. Една идея по-чисто е в градския транспорт и влаковете, но някак не разбрах защо са толкова скъпи.


Берн

Отново без да си даваме излишно зор сутринта някъде преди обяд най-накрая стигнахме до гарата, където срещу близо 90 франка се сдобихме с билети за Берн. Името на града означава Мечки, като и това е животното на града. Нещо, което забравих да спомена е, че всеки път, когато слезем на гарата в нов град, първото нещо, което правехме е да си вземем карта на града от информационния център. Напълно безплатно е (едно от малкото неща там) само за пример - тоалетната е 2 франка - не го обръщайте в лева, ще Ви стане лошо. Обиколихме целия начертан маршрут, като нещото, което най-много искахме да посетим беше музея на Айнщайн, който се намира от другата страна на моста. За съжаление пак поради ограничения ни бюджет не успяхме да влезем във всеки музей, в който искахме, защото цените започват от около 20 франка. В музея на Айнщайн билета беше 18 франка, а експозицията изключително подробна. Проследяваше произхода и живота му от 1400 година. Беше интересно, но ако сте му фен и познавате добре биографията му няма да научите нищо ново. Като цяло беше наблегнато на живота му не толкова на научната му дейност. Обиколихме магазинчетата за сувенири, като за около 15 франка взех малка кутия бонбони и магнитче. Цените са същите като на летището, за това по-добре купете всичко, което планирате от магазин за сувенири, защото избора Ви на летището е много ограничен. След това се върнахме до гарата, където имахме около час до влака и доста се помотахме. Там поне има wifi едно от малкото места, на което може да намерите безплатен интернет. Вечерта беше страхотна, защото бяхме на бар и видяхме, че организираните швейцарци всъщност са много забавни. Бирата беше супер, като една чаша е около 8 франка.


Последният ден се отдадохме на опознаване на алтернативното лице на Базел. Имахе си местен екскурзовод, който ни разходи до най-интересните места на града и всички горещи точки за купони, както и трите граници. Базел се намира точно между Германия, Франция и Швейцария и има едно място точно на река Рейн, където се вижда от ляво Франция, от дясно Германия и на гърба Ви е Швейцария. Наистина беше страхотно, защото се разходихме по реката и след тежката вечер беше приятно. Следобед събирахме витамин D на местата за плаж на реката, като ядохме сандвичи за около 6 франка с нещо сладко и вода крайната сметка е около 10 франка.

На следващия ден отново рано сутринта беше и полета ни към България. Ако трябва да си купувате вода на летището по-добре изчакайте да се качите в самолета, там е по-евтино. Малко ни изнерви персонала на Wizz Air Франция, но пък полетът беше много спокоен и кацнахем безпроблемнно в София.


Това беше краткия ми пътешис от 3 швейцарски града, определено ми хареса. Чисто, спокойно, без стрес, чак се чудиш как функционира всичко толкова спокойно - точно като механизъм на швейцарски часовник. Това и чистотата определено ми липсва в България. В центъра на Базел в час пик въздухът е чист като в планината.

Специални благодарности на Жоро за гостоприемстовто и на Мария за кафето всяка сутрин.

Love,
Snejana
17:04 No коментара
Здравейте!

В свят, в който хората, които масово не мислят има едни други, които мислят твърде много. Ще си кажете какъв е проблемът... ами понякога това да мислиш твърде много може да се превърне в голям проблем. Особено, когато единственото, за което мислиш са проблеми.



Какво е overthinking-ът. Това е "the art of creating problems that weren't even there." Казано на български - филмиране. Може да не звучи като сериозен проблем, но когато всеки път, когато останеш сам започваш да "мислиш" и да се измъчваш ... нещата не са наред.

За мен това се превръща във все по-голям проблем. Стигна се до момента, в който всеки ден седя и мисля за неща, които могат да станат, но в една паралелна вселена. Мисля, мисля, идва денят, за който съм се измъчвала и не става това, което съм мислила. За няколко часа всичко е наред и след това всичко започва отначало. Това оказва влияние и на хората около мен, защото това, което правя когато съм с приятелите си е да ги карам да ми повтарят, че всичко е наред и притесненията ми са напразни. Нещо от сорта на: Аз "кажи ми, че всичко е наред", приятелите ми: "всичко е наред", Аз на глас "добре", а на ум "да бе да". Прибирам се у дома и всичко започва отначало.

И въпреки че чета непрекъснато неща свързани с този проблем, повтарям си, че страховете ми са напразни, все още не съм се преборила с този проблем, а истината е, че ако и Вие страдате от overthink-ване, то страховете ни са само в главата и само трябва да се справим с това.

Ето 6 трика, с които се опитвам да се справя с проблема:

1.  Вземай мерки, когато се усетиш, че си изпаднал в това състояние
- осъзнаването на проблема е първата стъпка към решаването му. Когато се "хвана", че мисля твърде много за неща, които не са се случили и не е ясно дали ще се случат, си казвам "спри" и търся с какво да си занимавам съзнанието. Четенето е един много добър начин. По възможност нещо, в което не може да откриете проблемът, който Ви мъчи. Ако е любовна драма не четете романтични книги.

2. Контролирайте мислите си
- вместо да се питате какво може да се обърка и да се забивате в проблема, си мислете за това какво е станало правилно. Знам, много е трудно. "Страхуваме се, не защото нещата са трудни; те са трудни, защото се страхуваме!"

3. Определете си време за мислене
- не е лесно да спреш, за това полезен съвет е това да си определиш време за мислене. Нека обаче да не е повече от 20 мин. Накрая си кажете, мислих достатъчно за това, нека сега мисля за нещо друго. Аз си признавам, че хич не мога да го гледвам този съвет, но пък напредък е всиичко, което не е застой.

4. Мисли за настоящето
- обикновено мислите са свързани с неща в бъдещето, както ще се случи, кой какво ще каже, какво ще стане ако... Учителката ми по история казваше "няма ако, акото цапа гащите" И е права жената. 

5. Не мисли за overthinking-a
- тук важи правилото за слона. Когато Ви кажат "недей да мислиш за слона", за какво мислиш... ами точно за слона. Така е и с мисленето, като седиш и мислиш за това как мислиш няма да спреш да мислиш. Схванахте ли ми мисълта?

Надявам се скоро да се справя с този проблем, а също се надявам моите съвети все пак да са от полза на някого. Ако и Вие имате подобен проблем ще се радвам да споделите как Вие се справяте с прекаленото мислене.

Love,
Snejana
21:31 2 коментара
Здравейте!

Публикацията днес е за любимите ми пролетни цветове, като тук може да видите любимите ми от преди 3 години. Странно е, че нямам за миналата година, тогава общо взето бяха всички пастелни цветове от гел серията на Avon.

Днес беше дипломирането ми, държах да се похваля. И въпреки, че уж щях да си почина пак не ми остана свободно време, не знам как го правя това, талант за пилеене на време. Реших все пак да Ви споделя любимите ми лакове за нокти в момента, като това е топ 5 в момента. Има още няколко цвята, които ми бяха много любими, но ще има да изброяваме 100 години, за това ги сведох само до тези.


Sally Hansen цвят: Creme dela creme
- много базов цвят, но винаги необходим, в момента съм в мания за цветенца и това е идеалната база. Иначе трябва да кажа, че очаквах повече от марката при положение, че има такива големи претенции за "най-продаваната в Америка". Цветът Creme dela creme на 2 пласта някак не ми седи достатъчно плътно. Но пък плюсът е, че на 2 седмици не е мръднал. Така че съм със смесено мнение.

Avon Mark цвят: Fabulous
- много харесвам гел серията на Avon. Повечето ми лакове са от нея и когато пуснаха този динено розово-червен веднага си го взех. Харесвам формулата, а и голямото разнообразие от цветове, най-вече за пролетта и лятото.

Essie цвят: Floralista
- преди години бях пробвала лаковете на Essie и не останах особено доволна от трайността. С хубава база и топ лак всичко е наред (за щастие) и си издържа цяла седмица. Формулата е много пигментна и дори на 1 пласт изглежда добре цвета. В опаковката не изглежда толкова добре, колкото на ръцете. Не бях фен на цвета, докато беше в опаковката, но след като се лакирах с него направо се влюбих. Даже получих комплименти за него, което не ми се беше случвало до сега.

Avon Color Trend цвят: Juicy
- друга серия на Avon, която не е гел, но определено не е за подценяване. Според мен между формулите няма разлика и Color Trend е добра, колкото гел серията. Цветовете са по-свежи и живи, а ментовият нюанс се постига на 2 слоя.

Trend it up цвят: 111
- много хубава опаковка, харесва ми размера, не съм фен на огромните опаковки, особено на такива ярки цветове. Trend it up ме изненада с този супер ярък оранжево-прасковен лак. Цветът става идеален след 2 слоя, като има много блясък в него и на мен ми харесва за педикюр. Като Fabulous на Avon също е много подходящ за тази цел.

Това са любимите ми цветове в момента, както казах изборът не беше никак лесен. Особено когато много дълго време се придържах само към телесни нюанси чак ми е странно, че този път има толкова цвят в публикацията ми. Моята колекция лакове за нокти може да видите тук!

Love,
Snejana
23:23 1 коментара
Здравейте!

В края на април бях 3 дни във Виена и това пътуване беше чакано от месеци, а мина тоооолкова бързо. Първо, защото щях да летя до там със самолет (за първи път) и второ, защото причината да бъда там беше beauty събитие на dm-drogeriemarkt. :O

P.S. Ще има два влога в youtube канала ми - Snejana Atanasova, единият ще бъде качен в понеделник, а другият следващият понеделник. Така че следващите две седмици ще има 4 нови видеа, на 8-ми, на 10-ти, след това на 15-ти и на 17-ти. Влоговете са в понеделниците, а сряда на 17-ти ще има колаборация с друг beauty влогър, така че се задават супер интересни видеа!
Но да ги караме нещата хронологично и да се върнем на пътуването.
За първи път бях във Виена преди 6-7 години на екскурзия и тогава като истински туристи обиколихме всичко основни забележителности в Австрия, както и най-важните места във Виена, така че вече бях виждала всичко основно, което беше добре, защото това пътуване не беше туристическо. В това пътуване нямахме много време да разглеждаме музеи и галерии, но пък за това успяхме да видим едно друго лице на Виена.


Преди да стигнем до там обаче първо трябваше да се кача на самолета, което изглежда лесно на практика, но когато си повтаряш като мантра, че самолета направо ще падне и щом се качиш в него се е разбил 100% ... беше си доста притеснително. И като цяло летенето беше свързано с три основни притеснения.

1. как ще мина проверката и детектора за мета. Опитът ми с тези неща е от филмите и общо взето винаги нещо се случва, викат ги в едни стаички и ги разпитват. И аз си представях нещо подобно, най-вече заради това, че имам доста метал в устата и бях сигурна, че ще се включи детектора за метал ще започнат да ме разпитват и няма да ме пуснат на самолета. Когато стигнах до лентата, където проверяват багажа вече бях супер притеснена... толкова притеснена, че явно много ми е личало, защото точно преди да мина детектора не издържах и се наведох и попитах служителя на летището дали ще има проблем, при което той с най -успокояващия глас ми каза, че в ортодонтския ми апарат няма толкова метал, че да задейства детектора при което направо все едно ми каза, че ще спечеля 1 милион от тотото. След това за щастие не се наложи да си изваждам всичките 3 камери, с които пътувах и само ми взеха натривка за бомби :D и ето че минах без проблем проверката. Първата фаза на притеснение приключи.


2. след това обаче започнах да се притеснявам за това, че самолета ще падне. Никога не бях виждала тази част от летището и самолетите толкова отблизо и толкова нестабилно изглеждащи. Първата ми мисъл беше, че приличат на играчки и много чупливи. След като се качихме и в самия самолет мнението ми за това се затвърди още повече. Как летят тези играчки изобщо... пълен ужас. Когато завихме към пистата за излитане направо бях спряла да дишам, самолета започна да се засилва и изведнъж се включи на пълна мощност и усетих точно това, което харесвам при автомобилите ... мисля, че се влюбих. Усещането беше невероятно. След като се издигнахме пред нас се разкриха невероятни гледки, България е толкова красива от въздуха. Въпреки че ми хареса да летя, все още бях убедена, че самолетът ще се разбие и даже, когато това не стана бях леко изненадана. И да ... знам, че авиацията е най-безопасният транспорт. Полетът беше много кратък и докато гледах облаците вече започнахме да се снижаваме и пред нас се разкриха австрийските полета. Най-неприятното на кацането беше болката в ушите, наистина ужасна. Бях си казала, че кацането е последният момент, в който има опасност самолета да се разбие, смеете ли ми се? И в момента, в който се включи обратната тяга пак забравих за притесненията си, май имам слабост към двигатели с вътрешно горене. Браво на Николаус Ото.


3. Последното ми притеснение беше свързано с това дали багажът ми ще излезе от лентата с багажи и дали всичко ще си е на мястото. Защото имах сериозен проблем със заключващия му механизъм, който успя да ме докара до лудост предния ден, когато си оправях багажа. Моят багаж излезе последен от лентата... да, почти припаднах от притеснение, но после много ми олекна. Само, че притесненията ми бяха основателни, защото една папка, която бях сложила в задната част на куфара липсваше и най-лошото е, че го установих чак в деня, в който трябваше да летим обратно. За щастие си бях извадила билета от там, защото за малко да се окаже, че не мога да се върна.


Летището във Виена се падаше горе долу на другия край на града, защото хотелът ни беше в квартал  Favoriten (надявам се всъщност това да е името на квартала) за щастие там са помислили за всичко и имаше различни видове транспорт от летището до гарата, а от там хванахме и такси до хотела.

Мислех, че цените в Австрия са като в Германия, а от приятелката ми Рали, която живее в Германия знам, че там храната и услугите като цяло са на много достъпни цени, в Австрия обаче ми се сториха доста по-високи, тя ми беше казала, че в Германия за около 25-30 евро могат да хапнат двама човека на вън, докато във Виена- виенският шницел започваше от 22 евро порцията.

Хотелът беше типичен бизнес хотел, пълен с хора в костюми и различни зали за семинари. Стаята ми беше симпатична, с мооого удобно легло, само за сън, хареса ми това, че имаше вана и още като я видях си знаех, че ще се възползвам от нея. От месеци си мечтаех за вана, като още първата вечер си направих вана трепач. Трепач, защото бях претрепана след нея. Излязох като мекотело и 20 мин. се втвърдявах на леглото преди да успея да се изправя. После спах като къпана.


Вечерта след като кацнахме и се настанихме, бяхме решили да се разходим до централната част на града, като взехме s-bahn. Обиколихме центъра, времето беше мразовито. В България беше около 25 градуса, а във Виена беше едва 5. Но това не ни спря и може би около 3 часа се разхождахме, като повече от разходката може да видите в първата част на влога.

Когато бях във Виена за първи път не ми беше направило толкова силно впечатление това колко е чисто там. И то не толкова чисто, чисто - като да няма абсолютно никакви боклуци по земята, а няма прах, няма прашни и мръсни коли. Въпреки че сега някой ще каже, ми там всички коли са нови, изобщо не е така, същото като тук е, само че всички автомобили светят, по улиците няма прах и дори след разходката обувките ми бяха чисти. Нещо, което не може да се случи в София.


Ще Ви се стори странно, но след като кацнахме бяхме толкова гладни, че нямаше къде да търсим нормално място за хранене, за това след бърза обиколка на квартала решихме да хапнем нещо класическо ... дюнер. Само, че не като българските дюнери с готова суха питка, много сос и пържени картофи със зеле. Виенският дюнер беше невероятен, без сос, пълен със свежи зеленчуци, много сочен и най-важното, питката беше направена на место и на момента. Ако някъде тук продават такива моля Ви кажете ми къде :D




Много приказки до тук, май и постът за пътуването няма да се събере в един. Но все още не съм Ви казала защо всъщност бяхме във Виена. dm Австрия отговаря за всички присъединени клонове из другите държави и по този повод събитието беше там. А самото събитие беше за представяне на нова козметична марка. Имаше блогъри от всичките ни съседни държави и най-весели бяха тези от Сърбия. Ако някога сте се чудили как е блогърка на сръбски - блогърица. С Боби не спряхме да се шегуваме за това.

Повече за самия ивент може да потърсите в инстаграм с #dm_blogger_event. Предварително не знаехме абсолютно нищо, нито за какво точно сме там, нито къде точно трябва да отидем. За това бяхме много впечатлени от сградата, когато колата спря пред нея. Бяхме в замък. Не голям колкото Schönbrunn, но също толкова красив. Замъкът се казва Schönburg и е идеален за събития и сватби. Гледах снимки, наистина стават много красиви сватби там. Но моята история спира до тук и ще Ви споделя повече за това какво всъщност правихме там скоро.


Очаквайте влоговете, както и другата част, в която ще Ви споделя повече и за самото събитие и коя беше новата марка, както и кога ще я има в България.



Love,
Snejana

* Публикацията не е спонсорирана! И все още не мога да повярвам, че избраха точно мен да присъствам на това събитие!
9:52 4 коментара
Здравейте!

Малко преди края на 2016 бързам да Ви споделя за най-любимите ми зимни червила, които определено няма да се ми любими само тази зима. Няма как да скрия, че червилата са една от причините, поради които толкова много обичам зимата.

Истината всъщност е тази, че като цяло през по-голямата част от годината не нося червило и есента и зимата е основният сезон за този козметичен продукт.

Go To гримът е мнооого мигли, изписани вежди, лек блестящ акцент в средата на клепача и тъмно червило. В повечето дни дори без фон дьо тен.

Любимите ми лакове за нокти може да видите --> тук.


Essence Matt номер 2 - много комфортна за носене формула, която е със сатенено-матов финиш. Цветът е най-светлият от всички, но въпреки това някак есенен. Перфектното зимно нюд червило с щипка лилаво в него.

Essence Light of orient цвят 2- повече снимки с него може да видите --> тук. Харесах червилото веднага, по-тъмна версия на първото червило. Идеалното тъмно ежедневно червило.

Sleek Matte Me цвят Velvet Slipper- невероятно червило. Най-трайното матово червило, което имам. Цветът също е много хубав, пепеливо лилаво, което отново може да се използва спокойно и в ежедневието, без да Ви гледат странно.

Aura Absolute Matte цвят: Break the Rules- интересен цвят, много по-тъмно от горното. За съжаление е малко блудкаво, но на 2 слоя изглежда отлично.

NYX Soft Matte Lip Cream цвят Transylvania- най-тъмното червило, което имам. Наситено лилаво, почти черно на устните. Отново малко по-кофти формула, която се нуждае от молив и повторно нанасяне дори след пиене на вода. Харесвам много цвета, но формулата не е сред любимите ми.

Douglas Mattissim номер 6- харесвам течните матови червила на Douglas най-вече заради апликатора. Прави нанасянето на червилото много лесно и прецизно. Цветовете също са много хубави, определям ги като кадифени не матови. Като трайността не е много висока, но позволява лесно подновяване. В последното ми видео използвам цвят номер 5 може да го видите --> тук.


NYX Liquid Suede цвят Club Hopper- нямам подобен цвят и за това го харесвам толкова много, но както другото червило на NYX отново формулата не е моята. От друга страна харесвам апликатра, който позволява прецизното нанасяне. Има нужда от често подновяване и изсушава устните мноооого.

Bourjois Rouge Edition номер 46- има жени, на които толкова много им отива червеното червило, че изглежда някак естествено и все едно са без грим, въпреки че очевидно имат червило. Така приемам и този цвят на Bourjois и се надявам, че изглеждам по този класен начин, когато съм с него. Надявам се да не си въобразявам. 😂

Aura Geisha Matte lip cream- успешна лимитирана линия на Aura и двете матови червила много ми харесаха. Червеното е идеалното за мен червено червило, една идея по-тъмно от класическото, но според мен върху моите черти изгледа по-добре. Трайността е до първото ядене, но пък се усеща комфортно върху устните.

Това са любимите ми червила за този сезон. А кои са вашите?

Love,
Snejana
22:07 No коментара
Здравейте!

Реших да направя update на най-любимите ми цветове лакове за нокти през студените месеци. Истината обаче е такава, че с напредването на годините разликата между цветовете, които използвам през топлите месеци и тези през студените всъщност не са много различни.

През последните 2 години наблягам все повече на цветове в неутралната гама. Първо мисля, че основната причина за това е, че в средата на миналата година напълно промених формата на ноктите си. Сега са заострени (преди бяха равни отпред) и от както съм с тази форма цепенето им напълно изчезна, станаха и по-здрави и се чупят при някакви екстремни ситуации. На тази форма обаче изобщо не ми харесва как изглеждат много от цветовете. Другата причина е, че след като работех в офис ми беше малко неудобно да използвам прекалено силни цветове, а третата причина е, че не знам защо, но имам чувството, че много от цветовете не изглеждат добре на моя подтон кожа. Сигурна съм, че си внушавам, но все пак.


Нещо, което не се е променило вече 2 години са лаковете, които използвам като основа и топ. Те са от гел серията на Essence без печене и мисля, че също са част от отговора на въпроса, как ноктите ми изглеждат така. От както ги открих не съм използвала други, просто няма смисъл, просто са най-добрите. Мия и пера на ръка всеки ден, а лакът ми се задържа около 10 дни, като би издържал и повече, но никога не го оставям да израстне или пък ако изчопля един нокът сменям лака на всички пръсти. Използвам още един лак като основа, той е подхранващият лак с витамини на Impala, поръчах го като допълнение към една поръчка, но прави ноктите много здрави и също мисля, че има отношение към здравината им през последната 1 година.

Много хора ми писаха за колекцията ми лакове за нокти и мога да Ви кажа да очаквате това видео, защото най-накрая го заснех. Основно в колекцията ми са две марки Avon и Essence. Много харесвам лаковете им, трайни са и цветът е хубав от 2 пласта. По някаква причина днес в любимите ми няма лакове на Essence, но пък за сметка на това има цели два на Avon.

Avon Gel Finish цвят: Nude Eitude
- млечно бяло. Изненадващо, но цветът се постига от 2 пласта .

Nails inc London цвят: Upper Cheyne
- моят перфектен нюд цвят. Наситен и плътен цвят. Харесвам лаковете на марката.

Ciate London цвят: Prima Ballerina
- гълъбово сиво. Първо красива опаковка, харесва ми това, че е плоска и не заема много място.

Avon Gel Finish цвят: Mauvelous
- много красив цвят, винаги получавам комплименти, когато съм с него. На снимката е малко по-тъмен, от колкото в действителност, но цветът е наситен, но същевремено с това не е ярък, идеален и ненатрапчив.

Barry M цвят: Black Cherry
- името идеално описва цвета, тъмна, наситена череша. Много красив и празничен цвят, има уникален блясък, дори и без топ лак.

Това са нюансите, които използвам най-често, като от време на време разнообразявам с нещо в синьо или лилаво, но като цяло се придържам към бежово неутралната гама, като харесвам много и цветове тип мораво червено.

Любими лакове за поставяне на акцент са лаковете от серията Magic Effects на Avon. Като цветът Diamond ми е любим, защото се връзва с най-често използваните от мен лакове.

Кои са вашите любими есенно/зимни цветове?

Love,
Snejana
13:26 2 коментара
Older Posts

About me

About Me

Здравейте, приятели!

Аз съм Снежана. Млада майка и любител на козметиката. Това е моят блог посветен на моята страст и място, в което споделям ревюта на козметични продукти от 2013 година. Един от първите beauty blogger-и в България.

Email: snejana.atanasov@gmail.com

Follow Ме

Blog Archive

  • ▼  2025 (21)
    • ▼  юни (1)
      • Пътуване за първи път до Гърция | Съвети за притес...
    • ►  май (4)
    • ►  април (4)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (4)
  • ►  2024 (42)
    • ►  декември (1)
    • ►  ноември (3)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (5)
    • ►  април (4)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2023 (30)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (3)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (3)
    • ►  април (3)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (3)
  • ►  2022 (66)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (6)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2021 (61)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (5)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2020 (53)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (4)
    • ►  април (3)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (5)
  • ►  2019 (54)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (3)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (4)
  • ►  2018 (50)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (4)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (4)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (4)
    • ►  април (5)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2017 (50)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (4)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (7)
    • ►  януари (6)
  • ►  2016 (70)
    • ►  декември (7)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (6)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (6)
    • ►  януари (4)
  • ►  2015 (86)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (10)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (8)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (12)
    • ►  февруари (8)
    • ►  януари (5)
  • ►  2014 (87)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (8)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (9)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (10)
    • ►  май (9)
    • ►  април (8)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (6)
  • ►  2013 (89)
    • ►  декември (10)
    • ►  ноември (8)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (8)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (10)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (10)
    • ►  април (8)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (14)
  • Пробвах всички Частни Детски Кухни в София | 2024 + снимки
    Здравейте! Периодът на захранване минава доста бързо и в един момент идва естествения въпрос - Как ще продъкжи храненето на моето дете? След...
  • Review: Xiaomi Dust Mite Vacuum Cleaner Pro - прахосмукачка за матраци и текстил
     Здравейте,  Имам слабост към уредите на Xiaomi – умни, стилни и обикновено много по-ефективни, отколкото предполага цената им. И след някол...
  • Как се подават документи за ТЕЛК | бързо и лесно по пощата + Какво следва след това?
    Здравейте, четох много истории колко е трудно да се подадат документите за ТЕЛК, как се чака с часове и общо взето се бях подготвила, че ще ...
  • Review: Krauterhof Anti-Cellulite Gel | Най-горещият антицелулитен гел на света
    Здравейте! Ако си търсите нещо супер ефикасно, което буквално да ви подпали дупето - то това ревю е за вас. Днес ще си говорим за изпепел...
  • Пътуване за първи път до Гърция | Съвети за притеснени родители + Check List
    Здравейте! Тази година решихме лятната ни почивка да бъде в Гърция. За първи път пътуваме семейно с детето извън България и имах доста прите...
Follow

Created with by ThemeXpose