Пеша до пещера Леденика | Пътетис

by - 10:30 ч.

Здравейте!

По някое време миналата седмица бях питала в Instagram  за идеи за уикенд дестинация. До тук добре, само, че имаше няколко условия. Да не е популярна дестинация (защото беше 8-ми декември) да се стига с влак или автобус (ама да са в петък след 6 часа, защото сме на работа) и най-важното да има какво да се разглежда, защото не сме от тези дето лежат по 3 дни в хотела.

Получих доста предложения, но накрая изборът беше между Враца и Ловеч, като финалното решение беше Враца. Да, не звучи като най-невероятния избор, но всъщност се оказа идеалното решение, особено след като се събудихме с гледката от първата снимка.


След като избрахме града беше време да решим и къде ще спим. Изборът не беше труден, особено, когато хотелът, на който се спряхме беше по пътя ни за туристическия маршрут за следващия ден. Запазих нощувки и така в петък след работа се качихме на влака за Враца в 19.15 часа. Влакът от София до Враца трябваше да е около 2 часа, но доста се забави и пристигахме към 10 и нещо в хотела. Билетите бяха по 6.50 лв. като след това дадохме още 3.50 лв. за такси от гарата до хотела, защото той се пада извън града.

Самият хотел се намира в много живописна местност. Пред него минава река Лева, има изкуствено езеро в градината му и чудна гледка към планината.


За събота бяхме планирали да отидем до пещера Леденика, която според google се намираше на около 7,5 км от хотела. Колебаехме се с такси ли да ходим или пеша, но тъй като времето беше хубаво, маршрутът минаваше по пътя и ние обичаме да ходим пеша, все пак тръгнахме пеша.

Има пътека, която минава покрай реката и стига от Враца, до близкото село Згориград, така че тръгнахме по нея. Ориентирахме се с google maps, което в един момент не се оказа особено добро решение. След като стигнете селото се отклонявате по пътя, който продължава в дясно и нагоре, като вървите само по него.


Много силно впечатление ми направи изоставеният лифт Леденика. Той свързва подножието на Враца и стига в непосредствена близост до хижа Леденика. Интересното и тъжното е, че лифтът е построен през 1987 година и има нещастието да посрещне демокрацията като от построяването си работи едва 4 години. От 1991 година лифтът си седи така. Доста голяма част от пътя ни минаваше покрай него и гледката е меко казано депресираща. Страшно тъжно ми е да гледам подобни изоставени обекти.

От бързото проучване става ясно, че през годините темата за лифта е повдигана многократно, но действителността показва, че той си седи все така изоставен.


Гледката по пътя беше наистина красива, като цяло впечатленията ми от цялото пътуване са, че мястото има уникална планина и се надявам, че с този пътепис поне един човек ще се вдъхнови и ще отиде да разгледа лично всичко, за което пиша.

Слушайки google решихме да минем през пътека през гората, което още в началото се оказа лоша идея, защото моите обувки се пързаляха доста. По-лошото беше, когато загубихме пътеката, защото откровено казано беше изключително лошо маркирана. За щастие времето и метерологичните условия бяха добри към нас и успяхме да се върнем на пътя и да стигнем до хижа Леденика. Близо час и половина по-бавно от планираното, но все пак стигнахме за около 3 часа от хотела до хижата.


В хижата има ресторант и нощувките са на хотелски принцип, като цените са по-високи от на хижите, в които сме били до сега. Целта на прехода ни беше пещерата, която се намира на няма и 5 минути от хижата. Тя работи през цялата година, като за да влезете в нея трябва да се събере група от най-малко 5 човека. Обиколките са на всеки час. Входът е 8 лв за възрастни.

На жената - екскурзовод и стана лошо като разбра, че сме дошли пеша и побърза да ни намери транспорт за връщане. За щастие едно семейство се смили над нас и ни предложи да ни върне до Враца. Те не ни намериха за откачени, че сме вървели пеша и даже се оказаха доста по-запалени планинари от нас. Ако случайно попаднат на този пост, трябва да знаят, че сме им супер благодарни.


Помотахме се около половин час преди да влезем в пещерата, като имахме време да си починем след дългия, зимен преход.

Пещера Леденика се намира на 16 км от Враца. Отворена е за посетители от 1961 година, като през 2015 година е направен основен ремонт. Аз бях ходила и преди, може би преди 7-8 години, ако не и повече, Мартин не беше ходил до сега. Честно казано нямах много спомени от преживяването и ми беше доста интересна самата обиколка. А и е плюс това, че бяхме малко хора, така екскурзоводката отговори на всичките ни въпроси.


Местността около пещерата и хижата е облагороден и се организират различни събития през годината, като дори има събор. В пещерата има вълшебно езерце, което изпълнява желания. Определено ако моето се сбъдне ще Ви кажа.

Едно от най-интересните неща за мен беше един прилеп. През зимата те изпадат в състояние на хибернация и остават така до късната пролет. Мога да Ви кажа, че прилепът изглеждаше буквално замръзнал .. Много се впечатлих. :D


След като приключихме с пещерата и ни върнаха в града. Отидохме да обядваме и да си вземем запаси, като обиколихме няколко пъти центъра на Враца. Вечеряхме в хотела.

В неделя до обяд бяхме в хотела, като след това отново се разхождахме из Враца, като посетихме историческия музей. Входът беше 4 лв. Определено имаше какво да се гледа, но за съжаление беше толкова, толкова студено в него, че подозирам, че това е причината цяла седмица да съм болна.
 И така приключи нашия уикенд. Няма как да съм по-доволна от престоя, като освен, че изпълни всичките ни условия (в началото на поста) също така си беше направо бюджетно преживяване.

Ако се сещате друг град отговарящ на изискванията ни може да ми го споделите, за пътувания през 2019.

Love,
Snejana

You May Also Like

1 коментара