Хей, хора, как сте?
За блога и YouTube:
Май пауза в блога от както съществува не е имало, но след близо 5 години всеки изпитва нужда от почивка. При мен тя не е дори към блога, а изцяло към социализацията като цяло. Аз и по принцип съм си антисоциална, но от време на време човек има нужда да си почине и само присъствието на 1 му запълва нуждите от това да си говори с хора всеки ден.
При блога и YouTube нещата седят малко по-различно, през последните месеци многократно се разочаровах от YouTube като платформа, спряла съм да гледам каквото и да е там, освен музика (и то само защото ме мързи да си прехвърлям музика на телефона иначе и за това нямаше да го използвам) и блогът като място превърнато за безцелни реклами.
И двете имат нещо общо - в YouTube много започна да ме натоварва цялата изкуственост и показност. А при блоговете (тук, защото поне чуждите не са така) всички тези скрити реклами. Какво ги криете толкова, бе момичета, все едно не е ясно за всички? Отваряш да четеш за подводници, а накрая постът е за космически совалки. И никъде не пише, че е платено. Ясно е за всички. Ама тук направо мога да си обвиня и читателите, че не изискват истинност. Това е ваше право - да сте информирани и да знаете какво четете. Напълни се с блогове - диплянки на всевъзможни молове, които пишат от това как са редени плочките на покрива до къде на 3-тия етаж на кой рафт може да се намери еди какво си.
Втората причина е това, че явно имаш капацитет на ден за писане, а аз моя го изчерпвам още на работа. Противно на очакванията няма нищо общо с козметиката. Сигурно оставате с впечатление, че козметиката ми е голяма страст, но интересното е, че аз съм от онези любопитни хора дето всичко им е интересно и моя блог е само малка (много малка) част от нещата, които ме вълнуват. Ако трябваше да говоря за всичко, което ми е интересно трябва да отворя телеграфска агенция.
Това не влиза директно в причините, но ако трябва да съм честна покрай разпродажбата много се напрегнах. Повече не знам дали някога ще се хвана да правя подобно нещо, но съм сигурна, че никога вече няма да е под формата на търг. Явно на никой от участниците не му беше много ясно какво всъщност значи това. До сега не съм имала толкова много върнат пратки и разправии с Еконт. И това доста ме натовари психически. Все пак благодаря на няколкото сериозни човека, които бяха напълно коректни.
За лятото:
Кое визирам за за лято ... май последните седмици на Август и Септември. Много пъти съм казвала, че лятото хич не е сред любимите ми сезони. Нищо чудно, че ми се пише още в първия есенен ден. Но това лято има няколко хайлайт момента, които ме карат да си ги спомням с усмивка.
Не съм почитател на висенето на плажа по цял ден и за това и през последните 5 години не бях виждала морето. Тази година нямах избор и прекарах цели 3 дни на плажа, за щастие само 1 от тях беше от тези, които не обичам. Това, което ми харесва на моя тип ходене на море е това, че всеки ден сме на различен плаж. Ще се побъркам, ако 2 пъти отида на едно и също място. Честно казано, причината за това да не обичам да ходя на море е това, че не мога да седя без да правя нищо на едно място повече от 20 мин. От всички места, на които ходихме (цели 3 :D) най ми хареса на Русалка. И то заради това, че първо видях живи, плуващи делфини на 3-4 метра от мен и второ за това, че там има много места за разглеждане и обикаляне. Около час и половина само се разхождахме, като дори не обиколих навсякъде където исках. Плюсът на това да ходиш на море през Септември е това, че няма хора. Истински рай.
За сватбата:
Буги официално вече е госпожа (нейната колонка в блога може да видите тук) Не съм голям фен на сватбите, но пък ролята на кума много ми допадна. Преди церемонията бях говорила с екипа от сватбената агенция какви са моите задължения и те ми казаха, че тъй като сватбата е малка ролята на кумата е по-тежка, защото дансингът никога не трябва да остава празен. И аз такава ... "не казвайте нищо повече", който ме познава знае, че съм далече от описанието party animal, но пък като ми се каже нещо го приемам супер на сериозно. И може да сте сигурни, че се постарах. Приемам всичко много на сериозно. "Трябва да си перфектната кума"... е в такъв случай слагам костюма на "супер кума" и започвам. Направо не знам от къде ги намерих тези супер сили, може би после за това спях от 5 следобед до 8 сутринта цели 3 дни.
За летенето с любов:
Хора, не се страхувайте да правите нови неща, защото с години повтарях колко ме е страх и как не искам, но сега ми е толкова хубаво. Даже вече съм във фазата, в която не искам просто да съм пътник, а да съм отпред в самолета. Усещането, когато излита, моментът, който заходи към пистата и започне да набира скорост е уникален. Вярно е, че не съм имала инциденти, може след това да не искам да видя повече летище, но за сега преживяванията ми са изцяло положителни и ми носи истински кеф.
Есента с нова надежда:
Любимият ми сезон, вече даже се вълнувам за Коледа. Радвам се, че времето се развали точно сега. Не искам да вали, но поне да не е 30 градуса до Декември. Снощи направих официално палене на лампичките и свещите у дома. Започнах пак да готвя. Лятото буквално ме беше нападнала апатията до толкова, че не ми се занимаваше дори да ям. Идва сезонът на печенето. Идилията е пълна.
P.S. Аркадий е добре, благодаря на всички, които ми пишеха да ме питат за него. Като цяло благодаря на всички, които ми пишеха през цялото това време.
И още нещо сега си погледнах статистиките и видях, че за по малко от година съм направила още 1 милион. За което Ви благодаря, защото за всички години никога не съм писала толкова малко. Но пък страранието се отплаща, за това все повтарям да се оптимизира съдържанието. Може да видите поста тук.
Love,
Snejana
За блога и YouTube:
Май пауза в блога от както съществува не е имало, но след близо 5 години всеки изпитва нужда от почивка. При мен тя не е дори към блога, а изцяло към социализацията като цяло. Аз и по принцип съм си антисоциална, но от време на време човек има нужда да си почине и само присъствието на 1 му запълва нуждите от това да си говори с хора всеки ден.
При блога и YouTube нещата седят малко по-различно, през последните месеци многократно се разочаровах от YouTube като платформа, спряла съм да гледам каквото и да е там, освен музика (и то само защото ме мързи да си прехвърлям музика на телефона иначе и за това нямаше да го използвам) и блогът като място превърнато за безцелни реклами.
И двете имат нещо общо - в YouTube много започна да ме натоварва цялата изкуственост и показност. А при блоговете (тук, защото поне чуждите не са така) всички тези скрити реклами. Какво ги криете толкова, бе момичета, все едно не е ясно за всички? Отваряш да четеш за подводници, а накрая постът е за космически совалки. И никъде не пише, че е платено. Ясно е за всички. Ама тук направо мога да си обвиня и читателите, че не изискват истинност. Това е ваше право - да сте информирани и да знаете какво четете. Напълни се с блогове - диплянки на всевъзможни молове, които пишат от това как са редени плочките на покрива до къде на 3-тия етаж на кой рафт може да се намери еди какво си.
Втората причина е това, че явно имаш капацитет на ден за писане, а аз моя го изчерпвам още на работа. Противно на очакванията няма нищо общо с козметиката. Сигурно оставате с впечатление, че козметиката ми е голяма страст, но интересното е, че аз съм от онези любопитни хора дето всичко им е интересно и моя блог е само малка (много малка) част от нещата, които ме вълнуват. Ако трябваше да говоря за всичко, което ми е интересно трябва да отворя телеграфска агенция.
Това не влиза директно в причините, но ако трябва да съм честна покрай разпродажбата много се напрегнах. Повече не знам дали някога ще се хвана да правя подобно нещо, но съм сигурна, че никога вече няма да е под формата на търг. Явно на никой от участниците не му беше много ясно какво всъщност значи това. До сега не съм имала толкова много върнат пратки и разправии с Еконт. И това доста ме натовари психически. Все пак благодаря на няколкото сериозни човека, които бяха напълно коректни.
За лятото:
Кое визирам за за лято ... май последните седмици на Август и Септември. Много пъти съм казвала, че лятото хич не е сред любимите ми сезони. Нищо чудно, че ми се пише още в първия есенен ден. Но това лято има няколко хайлайт момента, които ме карат да си ги спомням с усмивка.
Не съм почитател на висенето на плажа по цял ден и за това и през последните 5 години не бях виждала морето. Тази година нямах избор и прекарах цели 3 дни на плажа, за щастие само 1 от тях беше от тези, които не обичам. Това, което ми харесва на моя тип ходене на море е това, че всеки ден сме на различен плаж. Ще се побъркам, ако 2 пъти отида на едно и също място. Честно казано, причината за това да не обичам да ходя на море е това, че не мога да седя без да правя нищо на едно място повече от 20 мин. От всички места, на които ходихме (цели 3 :D) най ми хареса на Русалка. И то заради това, че първо видях живи, плуващи делфини на 3-4 метра от мен и второ за това, че там има много места за разглеждане и обикаляне. Около час и половина само се разхождахме, като дори не обиколих навсякъде където исках. Плюсът на това да ходиш на море през Септември е това, че няма хора. Истински рай.
За сватбата:
Буги официално вече е госпожа (нейната колонка в блога може да видите тук) Не съм голям фен на сватбите, но пък ролята на кума много ми допадна. Преди церемонията бях говорила с екипа от сватбената агенция какви са моите задължения и те ми казаха, че тъй като сватбата е малка ролята на кумата е по-тежка, защото дансингът никога не трябва да остава празен. И аз такава ... "не казвайте нищо повече", който ме познава знае, че съм далече от описанието party animal, но пък като ми се каже нещо го приемам супер на сериозно. И може да сте сигурни, че се постарах. Приемам всичко много на сериозно. "Трябва да си перфектната кума"... е в такъв случай слагам костюма на "супер кума" и започвам. Направо не знам от къде ги намерих тези супер сили, може би после за това спях от 5 следобед до 8 сутринта цели 3 дни.
За летенето с любов:
Хора, не се страхувайте да правите нови неща, защото с години повтарях колко ме е страх и как не искам, но сега ми е толкова хубаво. Даже вече съм във фазата, в която не искам просто да съм пътник, а да съм отпред в самолета. Усещането, когато излита, моментът, който заходи към пистата и започне да набира скорост е уникален. Вярно е, че не съм имала инциденти, може след това да не искам да видя повече летище, но за сега преживяванията ми са изцяло положителни и ми носи истински кеф.
Есента с нова надежда:
Любимият ми сезон, вече даже се вълнувам за Коледа. Радвам се, че времето се развали точно сега. Не искам да вали, но поне да не е 30 градуса до Декември. Снощи направих официално палене на лампичките и свещите у дома. Започнах пак да готвя. Лятото буквално ме беше нападнала апатията до толкова, че не ми се занимаваше дори да ям. Идва сезонът на печенето. Идилията е пълна.
P.S. Аркадий е добре, благодаря на всички, които ми пишеха да ме питат за него. Като цяло благодаря на всички, които ми пишеха през цялото това време.
И още нещо сега си погледнах статистиките и видях, че за по малко от година съм направила още 1 милион. За което Ви благодаря, защото за всички години никога не съм писала толкова малко. Но пък страранието се отплаща, за това все повтарям да се оптимизира съдържанието. Може да видите поста тук.
Love,
Snejana
