Текстовете и снимкит в блога са авторски! Копирането без изричното ми съгласие е строго забраненo! . Предоставено от Blogger.
  • Home
  • Beauty
    • Review
    • Haul
    • Tips
  • Travel
  • Techno
  • Marketing
  • Life
  • Recepies
  • Press/PR
  • Contact

Snejana.Atanasov

...a little bit of Lifestyle,Beauty and Makeup

Здравейте!


Предистория: любов от пръв поглед с едно село

Когато за първи път посетих Черни Вит, не знаех абсолютно нищо за него. А най-интересното и супер нетипично за мен е, че дори не бях прочела нищо предварително.

Мартин не е от хората, които ще тръгнат да се хвалят с „Отиваш в най-якото село!“ или да ми обясняват предварително колко ще ми хареса. Така че очакванията ми бяха, меко казано, много ниски.

Още по пътя обаче започнах да осъзнавам, че май изобщо не отиваме на място, което прилича на селата, в които съм била досега. След като се слезе от магистралата (не че заслужава да се нарича магистрала, но това е друга тема), се поема в посока Ябланица. Малко след това пейзажът започва да се променя, разкрива се красотата на планината и след няколко почти магични завоя покрай реката се озовавате в село Черни Вит.

Единственото сирене на Балканския полуостров с естествена плесен е в село Черни Вит


Именно тук се прави едно от най-интересните български сирена – зеленото сирене с естествена благородна плесен.

Признавам си, че когато Мартин ми беше споменал, че къщата му е до реката, изобщо не обърнах внимание на тази информация. Представях си нещо съвсем различно. В действителност се оказа, че имам лукса да се събуждам с величествена гледка към планината и да слушам шума на реката, която минава буквално на три метра от прозореца ни.

След първото ми посещение там много добре си спомням как прекарах почти цял понеделник на работа в търсене на информация за Черни Вит.

Казвам ви, не вярвах особено в любовта от пръв поглед, но това място има нещо специално. Някаква собствена атмосфера, която трудно мога да обясня. Най-хубавите ми моменти през тази година бяха именно там.

И точно докато четях всичко, което успявах да намеря за селото, попаднах на статия за зеленото сирене от Черни Вит.

Веднага попитах Мартин. Той беше чувал за него, но според него сиренето почти не се намира, не се продава свободно и цялата история звучеше малко като местен мит.

Само че за мен това означаваше едно: задължително трябва да го опитам.


Няколко месеца по-късно...

Съборът на Черни Вит се провежда всяка година през последния уикенд на август. Аз, като човек, израснал без село, никога не бях ходила на истински селски събор и много държах да отидем.

Признавам, че си го представях малко по-различно, но поне изпълних една от основните си цели – ядох захарен памук.

Истинската изненада обаче дойде, когато разбрах, че по време на събора ще има дегустация на зеленото сирене.

То съществува. Щастие.

Гурме ентусиастът в мен моментално се събуди и най-накрая отидохме да опитаме сиренето, за което мислех от месеци.

 

Дегустацията

Дегустацията се провежда в хотел „Черни Вит“, който се намира на около 10 минути пеша от центъра на селото. Тръгва се по пътя след църквата, завива се наляво по моста и се продължава нагоре. Хотелът е разположен малко по-високо от съседните къщи и няма как да го пропуснете.

Там има отделено пространство за дегустация и продажба не само на зеленото сирене, но и на различни местни специалитети.

Ще намерите сладка от горски плодове – малини, къпини и ягоди, сушени и мариновани гъби, билки, български черни трюфели, сирене с трюфели и мариновани трюфели.

Горските плодове в района действително са навсякъде. През лятото дори ние успяхме да наберем толкова много къпини, че си направихме домашно сладко.

Едно от най-интересните неща, които опитах там, обаче беше крокмачът – традиционен за района млечен специалитет. Най-близкото описание, което мога да дам, е нещо между много гъсто кисело мляко и крема сирене за мазане. С розови домати е страхотен. Всъщност, докато пиша това, осъзнавам колко много ми се яде отново.

И най-накрая – ЗЕЛЕНОТО сирене

След толкова прочетени истории за него най-накрая го виждах на живо.

Започнахме дегустацията с най-младото зелено сирене – зряло около 40 дни.

То много ми напомни на Бри – мека, млечна сърцевина и деликатен вкус на благородна плесен. Ако обичате Бри или Камембер и никога досега не сте опитвали зелено сирене, според мен това е идеалното начало.

След него преминахме към по-зряло сирене. При него ароматът на плесента вече беше значително по-изразен, текстурата – по-плътна, а накрая оставаше леко пикантен послевкус.

Следващото беше едногодишното зелено сирене.

Тук вече говорим за съвсем различно преживяване. Текстурата беше твърда, почти като на пармезан, но вкусът – много по-интензивен, с пикантни нотки, които остават дълго по небцето.

И накрая стигнахме до звездата на дегустацията – двегодишното зелено сирене.

Оставено да зрее върху дървени скари в специфичните условия на планината, то се беше превърнало в нещо, което трудно мога да сравня с което и да е друго сирене, което съм опитвала досега.

Силно, пикантно, концентрирано и определено не за всеки вкус. Но точно това го прави толкова интересно.

По време на дегустацията ни разказаха, че разполагат и с тригодишно сирене, но след втората година процесите на зреене вече не водят до толкова осезаема промяна във вкуса.

Едно българско кулинарно съкровище

Най-интересното в цялата история е, че зеленото сирене от Черни Вит е много по-познато сред хората, които се интересуват от гастрономия, отколкото сред масовата публика в България.

През лятото дори бяхме засекли екипа на ресторант „Космос“ в района именно в търсене на зеленото сирене от Черни Вит – което за мен беше още едно доказателство колко интересен продукт е то от кулинарна гледна точка.

И ако трябва да запомните само едно нещо от цялата тази история, нека бъде следното:

В едно малко село, сгушено в Тетевенския Балкан, се ражда едно от най-интересните сирена в България – зеленото сирене от Черни Вит. Сирене, чиято плесен не е добавена по време на производството, а се развива естествено благодарение на специфичните условия, в които то зрее.



А за мен Черни Вит отдавна вече не е просто селото, в което отиваме през уикенда. То е едно от онези места, които откриваш почти случайно и след това не можеш да спреш да разказваш за тях.

И може би точно такива места си заслужава да пазим най-много.

Love,
Snejana

8:43 2 коментара
Здравейте!

Ако през първите няколко месеца най-паметното ми пътуване беше до Швейцария, то втората половина ще бъде запомнена до едно много китно и зелено българско село, сгушено в планината - Черни Вит. Не звучи шикозно, но определено си починах по-добре, от колкото на всички други места, до които пътувах през последния месец



Село Черни Вит е магическо място, за което признавам си не бях чувала и определено отчитам за грешка, за това реших да споделя и с вас. Ако също като мен предпочитате тишината и спокойствието на тайните дестинации пред шумотевицата около всички топ маршрути, които всеки се напъва да посети, то това място е за вас.

 Черни Вит се намира на 114 км от София, като голяма част от пътя е магистрала. Стига се доста бързо до там, малко повече от час. Пътят след магистралата също е много хубав, така че пътуването е удоволствие. На 7 км. е от Тетевен. (Има автобус до там от София.) Определено пролетта е страхотно време да посетите селото, защото всичко е свежо и зелено.


Тишина, спокойствие и домашна баничка, описват най-добре почивните дни. (И то не само домашна, но и с домашни яйца, сирене и кисело мляко.) Истинско щастие.

Приключението ни в Черни Вит започна с поход до пещерата, в която се е крил Бенковски. Те се намира на пешеходно разстояние от селото, което е идеално, за да го разгледате най-добре. Пещерата е с дължина от 84 метра, а в подножието и има обособено място за барбекю, както и страхотна поляна за пикник.


Интересен факт за селото е това, че в дворовете на къщите има гробища. Да, звучи малко страшно и странно, но буквално във всеки двор има. Като традицията продължава да се следва, въпреки че селото вече си има гробище.

На юг от Черни Вит се намира местността Чертиград, която определено ми влезе в списъка на местата, които ще посетя при следващото ми посещение на селото. Тази местност е известна с това, че е била тракийско укрепление. Като има много легенди за това как траките са се спасили благодарени на уникалното укрепление, което от 3 страни е заобиколено от отвесни скали. Повече за това може да прочетете тук. 


Нещо друго интересно и уникално за селото е зеленото сирене, което е единствено в цял свят. За съжаление късно разбрах за него и определено при следващото ми посещение ще отделя време да потърся повече информация за това кой все още го произвежда и дали наистина съществува.

Според това, което прочетох за него е уникално, заради мекия климат и наличието на река, като тази комбинация създава перфектния климат за зреенето на плесента върху сиренето, което се съхранява в дървени каци. Сиренето е овче от специален, местна порода овце.


Вторият ден проявих ентусиазъм да отида на риболов за пъстърва. Аз си представях, че ще лежа на някой камък пък той ще си лови риба... но не. Риболовът на пъстърва изобщо не е това, особено когато е в реката, а не в рибарник. Всъщност се влиза в реката и се върви по течението и така се лови. Нищо общо с моите представи, но въпреки това изглеждаше много забавно и определено следващият път и аз ще се пробвам.

Има много местности, които са наблизо и така и не посетихме. Така че този пост ще има и втора част, защото определено там намерих това спокойствие, което ми липсва. Дори и в планината. Ако скоро сте ходили на Витоша или в някой друг планински курорт със сигурност знаете за какво говоря. Останаха малко местата, на които няма хора.

Съборът на селото е последният уикенд на Август. (добър момент да го посетите) Също така има доста вили и къщи за гости, които се дават под наем и дори има хотел, като цените са символични.

Черни Вит се намира в близост до парка "Централен Балкан", както и до резервата "Боатин".

Още снимки от Черни Вит може да видите тук!

Давайте предложения за други подобни местенца за уикенд бягство през идващото лято!
Къде обичате да ходите и от кой тип сте - за популярните дестинации или по-уединените места?

За селски туризъм съм писала и друг път - може да прочетете за още едно село в Северозападна България --> Ставерци.

Love,
Snejana
17:14 3 коментара
Older Posts

About me

About Me

Здравейте, приятели!

Аз съм Снежана. Любител на козметиката, майка и маркетолог . Това е моят блог посветен на моята страст и място, в което споделям ревюта на козметични продукти от 2013 година. Един от първите beauty blogger-и в България.

Email: snejana.atanasov@gmail.com

Подкрепи ме, като ме почерпиш

Подкрепи ме, като ме почерпиш

Follow Ме

Blog Archive

  • ▼  2026 (34)
    • ▼  септември (2)
      • Календар за учебната 2026/2027 - свали безплатно
      • Review: Medicube PDRN Pink Peptide Serum
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (4)
    • ►  май (4)
    • ►  април (4)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (4)
  • ►  2025 (46)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (4)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (3)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (4)
    • ►  май (4)
    • ►  април (4)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (4)
  • ►  2024 (55)
    • ►  декември (2)
    • ►  ноември (3)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (5)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2023 (36)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (3)
    • ►  октомври (3)
    • ►  септември (3)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (3)
    • ►  април (3)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (3)
  • ►  2022 (66)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (6)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2021 (61)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (5)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2020 (53)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (4)
    • ►  април (3)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (5)
  • ►  2019 (54)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (3)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (4)
  • ►  2018 (50)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (4)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (4)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (4)
    • ►  април (5)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2017 (50)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (4)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (7)
    • ►  януари (6)
  • ►  2016 (70)
    • ►  декември (7)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (6)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (6)
    • ►  януари (4)
  • ►  2015 (86)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (10)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (8)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (12)
    • ►  февруари (8)
    • ►  януари (5)
  • ►  2014 (87)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (8)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (9)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (10)
    • ►  май (9)
    • ►  април (8)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (6)
  • ►  2013 (89)
    • ►  декември (10)
    • ►  ноември (8)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (8)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (10)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (10)
    • ►  април (8)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (14)
  • Календар за учебната 2026/2027 - свали безплатно
    Здравейте! Подготвих Ви- Безплатен календар за ясла, градина и училище – учебна 2026/2027 година   Създадох този специален A4 календар за уч...
  • Review: Medicube PDRN Pink Peptide Serum
     Здравейте! Рядко използвам определението „game changer“ за козметичен продукт, но Medicube PDRN Pink Peptide Serum е един от малкото, за ко...
  • Пробвах всички Частни Детски Кухни в София | 2024 + снимки
    Здравейте! Периодът на захранване минава доста бързо и в един момент идва естествения въпрос - Как ще продъкжи храненето на моето дете? След...
  • Как се подават документи за ТЕЛК | бързо и лесно по пощата + Какво следва след това?
    Здравейте, четох много истории колко е трудно да се подадат документите за ТЕЛК, как се чака с часове и общо взето се бях подготвила, че ще ...
  • Пътуване за първи път до Гърция | Съвети за притеснени родители + Check List
    Здравейте! Тази година решихме лятната ни почивка да бъде в Гърция. За първи път пътуваме семейно с детето извън България и имах доста прите...

Created with by ThemeXpose