Бягство в планината: Хижа Момина Поляна

by - 22:55 ч.

Здравейте! 

Този пост може да се счита за своеобразно продължение на предишното ми бягство в планината – до Черни Вит ( пост за това вижте тук ) защото отправната ни точка за похода до хижа Момина Поляна беше именно малкото планинско село на 10 км. от Тетевен.


Пътешествието ни започна от София, като двойка без автомобил разчитаме на обществения транспорт и лично аз бих казала, че съм доста доволна. ( мисля, че и Марин би се съгласил за това с мен ) Може да не е бързо като с кола, но пък определено е много бюджетно.

В 9 часа хванахме автобуса от централната автогара до Тетевен. Билетите бяха 11 лв. като пътувахме с бус ( в който дори имаше колани ) и стигнахме в Тетевен към 11 часа. До другото автобусче за Черни Вит имаше около 20 мин. като имахме време да поразгледаме и да се помотаем. Билети се купуват направо от шофьора, като от Тетевен до Черни Вит цената е 2 лв. – пътуването е около 30 мин. 


На следващия ден към 10.30 часа тръгнахме пеша от Черни Вит към крайната ни точка – хижа Момина Поляна. Предната вечер се подготвяхме за прехода, като гледахме маршрута на няколко различни карти. Според Google Maps е около 16 км, но всъщност се оказа, че това е разстоянието до Сеньова поляна , като след това има още 30 мин. изкачване до самата хижа. Общо за деня бяхме изминали около 22 км. 



Вървяхме до село Дивчовото, като се отклонихме по табелите за хижа Анчова Бичкия. Ако не сте чак толкова запалени по ходенето пеша съвсем спокойно може да стигнете до там и с автомобил. Върви се по асфалтиран път, който на места преминава в черен. Тъй като ние сме свикнали да преминаваме големи разстояния пеша стигнахме до Анчова Бичкия някъде по обяд. 



Идеята ни беше да обядваме там, лошото беше, че когато стигнахме заварихме хижата празна. Хора нямаше, а вратите и прозорците зееха. Пообиколихме, но решихме да се върнем обратно до реката на едно място, което си бяхме харесали, за да обядваме там.

След това продължихме нагоре. Пътят е проходим за по тежка техника и пътеките са ясни, маркировката се следва лесно, ако вървите по пътя. Тъй като Мартин е от там е по-запознат с месността, не съм се чувствала загубена или да не знам правилната посока. В по-голямата част от прехода имахме обхват само на Виваком (Теленор няма, за А1 не знам). 90% от пътя върви покрай реката, беше прохладно и приятно. След като обядвахме не сме спирали за по-дълги почивки. 



Преходът продължава до поляна, като там свършва и информацията на Google Maps, след това продължавате към далечния край на поляната, отново по планинската маркировка – следва най-тежката част от изкачването. Признавам беше ми много трудно, на моменти спирах през 50 метра да почивам, защото беше топло, а и бяхме останали с малко вода. Сигурна съм, че ако имаше мечка, Мартин щеше да и каже да ме изяде. Не знам как ме изтърпя. Определено това беше най-тежката част от прехода, там пътят е най-стръмен и се изкачва доста по-бавно.

Препоръчвам Ви да носите вода за тази част от прехода, защото макар и да има река и отвсякъде да тече вода никъде няма чешми. И това, че останахме с минимално количество вода беше стресиращо дори само от мисълта, че си в гората без вода. А знаете, че това да оставаш без питейна вода е грешка номер едно според Беър Грилс. Към 17.30 часа вече бяхме в хижа Момина поляна. Бях леко притеснена дали няма да се окаже, че и там няма никой, защото към обяд бях звъняла на дадените телефони за връзка с хижаря, но за щастие той беше там и ни посрещна с топла супа. Вечеряхме и след като гледахме около час залеза, а Мартин, който не обича котки се сближи много с хижарската котка, се върнахме в стаята. 


Повече за хижа Момина поляна:

- Хижата се намира на 1630 метра надморска височина.

- Има леглова база за над 80 човека.

- Работи през цялата година.

- Цената на нощувката е 10 лв. на легло.

- Това е една от най-високо разположените хижи в Стара Планина.


Като обстановка не е хотел, не съм и очаквала друго, но има най-важното – топло легло, баня и тоалетна. Парното работеше, стаята беше за 4-ма, но за късмет си бяхме само двамата в нея.



На следващата сутрин закусихме, каквото си носехме за ядене. Платихме и тръгнахме към връх Картала, който се намира на около час и половина по-добре маркирана пътека нагоре от хижата.



От хижата, през борова гора, по добре маркирана пътека се излиза на обзорната поляна Краварника. Следва изкачване на връх Картала е по зимната колова маркировка. Паметна плоча на върха напомня за срещата между четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо, състояла се на 20 юли 1867 г. След това посоката е на запад - към върховете Паскал и Косица. Слизането от връх Косица на запад към седловина Табиите (Косишки превал) е плавно и обзорно. Пътеката заобикаля върха от запад и излиза на широката поляна Косишки краварник. От поляната по черен път се слиза до хижа Абаджиев.

Връх Картала се намира на 2031 метра надморска височина, като е отправна точка за още няколко прехода, през него се минава, ако искате да слезете от другата страна на Стара Планина. Може да си направите преход до хижа Паскал.



На върха беше доста интересно, но наистина това, което казват за времето в планината, че е непредвидимо и че се променя за секунди е вярно. Когато се изкачихме на върха беше слънчево и само за една снимка време задуха леден вятър и стана много облачно. Няколко минути след като тръгнахме да слизаме надолу там отново грееше слънце и нямаше следи от лошо време.

След това се върнахме в хижата и към 12 на обяд потеглихме обратно към Черни Вит – в 18 часа бяхме на входа на селото, но се прибрахме чак в 19, защото аз не можех да ходя. През този ден бяхме изминали 30,61 км. Като отново не сме почивали повече от 20 мин. за обяд. Сигурна съм, че и на Мартин му беше много тежко, но изобщо не се издаде и ако си мислите, че „хайде още малко, още една крачка“ не помага, грешите. Определено ми беше нужна такава подкрепа, защото бях готова да седна направо на пътя.



Така за двата дни ни се събират малко над 50 км. ходене. Странното за мен беше, че на следващия ден нищо не ме болеше и даже се шегувахме, че не пречи да отидем пеша до Тетевен, защото беше неделя и не знаехме дали ще мине автобусчето навреме за автобуса за София.

В късния следобед бяхме вече вкъщи.



Какво носихме с нас:
  1. Добре заредени телефони. 
  2. Външна батерия 
  3. Фенерче 
  4. Дъждобрани 
  5. GPS и компас 
  6. Храна и вода 
  7. Връхни дрехи, дебели чорапи, резервни тънки дрехи 
  8. Комплект за първа помощ / лекарства 
  9. Мокри кърпи / Сухи кърпи 
  10. Пликчета с цип 


Съвети:
1. Направете си планинска застраховка – на двамата за 4 дни ни струва само 18 лв. Направих нашите онлайн, за около 20 мин. работа с попълване и сканиране на всички документи. Просто за всеки случай – издирването в планината е страшно скъпо, а застраховите са без пари, за това няма смисъл да спестявате точно от това.

2. Носете си повече вода и храна от планираното за ядене. Дори и на вас да Ви е много може да срещнете някой, който няма, а в планината е важно хората да си помагат.

3. Запознайте се добре с маршрута. Подсигурете GPS за допълнителна сигурност.

4. Прочетете няколко туристически сайта със съвети за планински преход – определено ми беше полезно.

5. Научете се да се ориентирате в посоките без компас. Отново много полезно. Мъхът по дърветата расте по северната страна, мравките правят мравуняците си винаги на юг. Това е проверено с компас лично от мен. По-пладне слънцето е в посока юг.

6. Друг съвет за ориентиране е винги да следвате реката, ако се загубите.

7. При буря слезте в подножието, стойте далече от места, който изглеждат така все едно по тях някога е текло вода, защото най-вероятно тя да тече точно от там дори сега да е сухо. Оставете раницата си на няколко метра от вас, защото металните неща привличат мълниите.

8. Прочетете всичко, което намерите в интернет и разпитайте познати, които са ходили, за да сте най-добре подготвени за прехода.

9. Не яжте нищо, дори да Ви изглежда на ягоди, боровинки или нещо друго ядливо, освен ако нямате опит. Не само гъбите имат отровни двойници.

10. Дръжте близките си информирани как се движите по маршрута и ще стигнете ли навреме в мястото, което сте планирали за пренощуване.



Като заключение ще кажа, че спя в хижа за втори път, но този определено беше по-хубав. Залезът, който гледахме на стълбите на хижата ще остане завинаги запечатан в съзнанието ми. Радвам се, че хванахме добро време, че не видяхме мечки (никакви животни общо взето) и че Мартин не ме удави в реката, когато мрънках и бях досадна. Със сигурност не е забавно, когато проверявам всеки мравуняк, които видя дали е в посока юг. На първите два – три му беше интересно, но след това сигурно се е надявал мравките да ме изядат.



Вече съм си набелязала следващ планински преход, но за сега няма фиксирана дата за осъществяването му. С това лошо време е трудно човек да си прави планове.

А Вие къде пътувахте последно?

Love,
Snejana

You May Also Like

0 коментара