Здравейте!
Предистория:
Когато за първи път посетих Черни Вит не знаех нищо за него и най-интересното и супер нетипично за мен е, че и не бях прочела нищо за него. Мартин не е от хората, които ще тръгнат да се хвалят: "отиваш в най-якото село'' или нещо такова и очакванията ми бяха много много ниски.
Още докато пътувахме натам осъзнах, че май изобщо не изглежда като селата, в които съм била до сега. След като се слезе от магистрала (не, че заслужава да се нарича магистрала / това е друга тема) се тръгва в посока Ябланица. Малко след това вече се разкрива красотата на планината и след няколко магични завоя по протежението на реката се озоваваме в село Черни Вит.
Признавам, че когато ми беше споменал, че къщата му е до реката изобщо не съм обърнала внимание на тази информация. Представях си го доста по различно, но всъщност се оказа, че имах лукса да се наслаждавам на величествената гледка към планината и да слушам шума на реката, която минава на 3 метра от прозореца ни.
След първото ми посещение там, много добре си спомням как прекарах един цял понеделник на работа в това да търся информация за Черни Вит. Казвам Ви, не вярвах в любовта от пръв поглед, но мястото е толкова магично и специално. Най-хубавите ми моменти тази година бяха именно там.
Докато търсех инфомрация за селото попаднах на статия за зеленото сирене, при което веднага питах Мартин, който ми отговори, че е чувал за него, ама не се продава и общо взето все едно е някакъв мит. При което аз му казах, че няма как да е мит и задължително трябва да се опита.
Сега:
Съборът на Черни Вит се провежда всяка година - последният уикенд в август. Аз като израстната без село никога не бях ходила на селски събор и много държах да отидем. Определено си го представях по-различно, но постигнах целта си - да ям захарен памук. По-голямата изненада дойде тогава, когато разбрах, че ще има дегустация на зеленото сирене.
То съществува. Щастие. Гурме ентусиастът в мен се събуди и отидохме да пробваме зеленото сирене, за което мислех от месеци.
Дегустацията се провежда в единствения хотел в селото, който също се казва Черни Вит. Той се намира на 10 мин. (пеша) по пътя след църквата, която е в центъра на селото. Завива се на ляво по моста и се продължава нагоре. Хотелът се намира малко по-нависоко от съседните къщи.
Там има отделена стая за дегустация и продажба на зелено сирене и други местни специалитети. Като сладка от горски плодове - малини, къпини и ягоди. Сушени и мариновани гъби и билки. Както и черни български трюфели, сирене с трюфели и мариновани трюфели. Дори ние през лятото успехме да наберем толкова къпини, че да си направим сладко. Най-силно впечатление ми направи крукмача (не съм сигурна, че се пише точно така) това е сирене-кисело мляко като крема сирене за мазане и кисело мляко в едно. Отново традиционен местен тетевенски специалитет. Страхотно върви с розови домати, даже сега, когато пиша това супер много ми се дояде пак от него.
И най-накрая ЗЕЛЕНОТО сирене на живо. След толкова много изчетено за него и след толкова много истории ще имам възможност да го пробвам.
Първо пробвахме зелено сирене, което беше зряло 40 дни. Много приличаше на сирене Бри. Същата мека млечна сърцевина и подобен вкус на благородна плесен. Ако харесвате Бри или Камембер, то определено най-младото сирене е за вас.
Дегустацията продължи със сирене зряло малко повече, като при него се усещаше по-силно дъхът на плесентта и не беше толкова меко, с лек пикантен послевкус.
След това пробвахме сирене, което беше зряло една година. Твърго като пармезан, само че с по-силен вкус и по-пикантни нотки, оставащи по небцето след проба.
Дегустацията завърши с най-старото зелено сирене - 2 годишното. Оставено да зрее на дървени скари и планински въздух, то се беше превърнало в нещо, което не мога да сравня с друго сирене, което съм опитвала до сега.
Водещият дегустацията ни обясни, че най-старото сирене, което имат е 3 годишно, но след 2-рата година зреене млечния протеин не се променя и вкусът остава същият.
Днес зеленото сирене е признато по цял свят, макар и в България изобщо да не е популярно. Лятото бяхме засекли екипа на ресторант Космос в търсене на зеленото сирене на Черни Вит, което само доказва неговата висока кулинарна стойност.
От тази история е важно да запомните, че и България е дала нещо на кулинарния свят и това е зеленото сирене на Черни Вит, единственото сирене с естествена, благородна плесен, което се произвежда в България, но единственото за целия Балкански полуостров.
Love,
Snejana
Предистория:
Когато за първи път посетих Черни Вит не знаех нищо за него и най-интересното и супер нетипично за мен е, че и не бях прочела нищо за него. Мартин не е от хората, които ще тръгнат да се хвалят: "отиваш в най-якото село'' или нещо такова и очакванията ми бяха много много ниски.
Още докато пътувахме натам осъзнах, че май изобщо не изглежда като селата, в които съм била до сега. След като се слезе от магистрала (не, че заслужава да се нарича магистрала / това е друга тема) се тръгва в посока Ябланица. Малко след това вече се разкрива красотата на планината и след няколко магични завоя по протежението на реката се озоваваме в село Черни Вит.
 |
| Единственото сирене на Балканския полуостров с естествена плесен е в село Черни Вит |
Признавам, че когато ми беше споменал, че къщата му е до реката изобщо не съм обърнала внимание на тази информация. Представях си го доста по различно, но всъщност се оказа, че имах лукса да се наслаждавам на величествената гледка към планината и да слушам шума на реката, която минава на 3 метра от прозореца ни.
След първото ми посещение там, много добре си спомням как прекарах един цял понеделник на работа в това да търся информация за Черни Вит. Казвам Ви, не вярвах в любовта от пръв поглед, но мястото е толкова магично и специално. Най-хубавите ми моменти тази година бяха именно там.
Докато търсех инфомрация за селото попаднах на статия за зеленото сирене, при което веднага питах Мартин, който ми отговори, че е чувал за него, ама не се продава и общо взето все едно е някакъв мит. При което аз му казах, че няма как да е мит и задължително трябва да се опита.
Сега:
Съборът на Черни Вит се провежда всяка година - последният уикенд в август. Аз като израстната без село никога не бях ходила на селски събор и много държах да отидем. Определено си го представях по-различно, но постигнах целта си - да ям захарен памук. По-голямата изненада дойде тогава, когато разбрах, че ще има дегустация на зеленото сирене.
То съществува. Щастие. Гурме ентусиастът в мен се събуди и отидохме да пробваме зеленото сирене, за което мислех от месеци.
Дегустацията се провежда в единствения хотел в селото, който също се казва Черни Вит. Той се намира на 10 мин. (пеша) по пътя след църквата, която е в центъра на селото. Завива се на ляво по моста и се продължава нагоре. Хотелът се намира малко по-нависоко от съседните къщи.
Там има отделена стая за дегустация и продажба на зелено сирене и други местни специалитети. Като сладка от горски плодове - малини, къпини и ягоди. Сушени и мариновани гъби и билки. Както и черни български трюфели, сирене с трюфели и мариновани трюфели. Дори ние през лятото успехме да наберем толкова къпини, че да си направим сладко. Най-силно впечатление ми направи крукмача (не съм сигурна, че се пише точно така) това е сирене-кисело мляко като крема сирене за мазане и кисело мляко в едно. Отново традиционен местен тетевенски специалитет. Страхотно върви с розови домати, даже сега, когато пиша това супер много ми се дояде пак от него.
И най-накрая ЗЕЛЕНОТО сирене на живо. След толкова много изчетено за него и след толкова много истории ще имам възможност да го пробвам.
Първо пробвахме зелено сирене, което беше зряло 40 дни. Много приличаше на сирене Бри. Същата мека млечна сърцевина и подобен вкус на благородна плесен. Ако харесвате Бри или Камембер, то определено най-младото сирене е за вас.
Дегустацията продължи със сирене зряло малко повече, като при него се усещаше по-силно дъхът на плесентта и не беше толкова меко, с лек пикантен послевкус.
След това пробвахме сирене, което беше зряло една година. Твърго като пармезан, само че с по-силен вкус и по-пикантни нотки, оставащи по небцето след проба.
Дегустацията завърши с най-старото зелено сирене - 2 годишното. Оставено да зрее на дървени скари и планински въздух, то се беше превърнало в нещо, което не мога да сравня с друго сирене, което съм опитвала до сега.
Водещият дегустацията ни обясни, че най-старото сирене, което имат е 3 годишно, но след 2-рата година зреене млечния протеин не се променя и вкусът остава същият.
Днес зеленото сирене е признато по цял свят, макар и в България изобщо да не е популярно. Лятото бяхме засекли екипа на ресторант Космос в търсене на зеленото сирене на Черни Вит, което само доказва неговата висока кулинарна стойност.
От тази история е важно да запомните, че и България е дала нещо на кулинарния свят и това е зеленото сирене на Черни Вит, единственото сирене с естествена, благородна плесен, което се произвежда в България, но единственото за целия Балкански полуостров.
Love,
Snejana
