Текстовете и снимкит в блога са авторски! Копирането без изричното ми съгласие е строго забраненo! . Предоставено от Blogger.
  • Home
  • Beauty
    • Review
    • Haul
    • Tips
  • Travel
  • Techno
  • Marketing
  • Life
  • Recepies
  • Press/PR
  • Contact

Snejana.Atanasov

...a little bit of Lifestyle,Beauty and Makeup

Здравейте, 

Днес ви споделям повече за таз годишното ни приключение - винен туризъм с тодлър. Ако ви е интересно къде бяхме 2024та оставям линк към впечатленията ни от Вила Юстина. 


Прекарахме три нощувки в Шато Копса, очаквайки уют, добро вино и спокойствие сред лозята. Мястото се намира близо до Сопот, на около два часа път от София по Подбалканския път. Пътуването беше приятно, а последните метри по черния път водят до имение насред лозови масиви, което изглежда впечатляващо.


Настаняване и първи впечатления

Хотелската част на Шато Копса е модерна, чиста и уютна. Посрещнаха ни с мартеници, питка и чаша вино за Баба Марта – мил жест, който подсили празничното настроение. Закуската беше включена и макар не много разнообразна, беше достатъчна. Стаите са чисти, малки, тези на първия етаж имат директен достъп до двора. Не са добре шумоизолирани и се чува какво правят хората в съседните стаи, както и как се разхождат тези над вас. 

В шатото има СПА център, но той е достъпен само за гости 16+ срещу допълнително заплащане, така че не го пробвахме, тъй като пътувахме с нашето двегодишно дете. За сметка на това, дворът е истинска атракция – зайчета, пауни и кокошки тичаха на свобода, което беше истинска радост за малкия ни син.

Ресторантите – разочарование в менюто и цените

Най-голямото ни разочарование бяха ресторантите. Обслужването не беше достатъчно бързо, а цените – доста завишени за предлаганото качество.


Някои примери:

Ризото с обикновен ориз и универсална подправка – 21 лв.

Сьомга котлет с гарнитура със същата подправка – 36 лв.

Патешко магре – преготвено и сухо, 38 лв.

Салата с бурата – безвкусна заради замразен домат и бурата, която не е с течен център, 18 лв.

Кюфтета (2 бр.) – 18 лв., картоф гарнитура – 9 лв.

Менюто беше ограничено, а вината – с 20 лв. надценка спрямо цените им в онлайн магазина на избата. Това доста ме подразни , защото в Юстина не беше така. 

Допълнителен минус беше, че ресторант La Cave работи само при наличието на големи групи, а последната ни вечер беше затворен, защото в хотела бяхме само три стаи гости.

За съжаление не успяхме да отидем на винен тур, защото бях болна. Но предлагат няма колко различни варианта. Пробваме 4 вина, като май много ми хареса Rouge мерло. 


Карлово и Сопот – малки, но чаровни

Шато Копса се намира на 15 минути от Карлово, минавайки през Сопот, което ни позволи да разгледаме и двата града. В последната вечер вечеряхме в "Имало едно време" в Карлово – прекрасен ресторант със страхотно обслужване, вкусни и добре приготвени ястия. Особено препоръчвам езикът с манатарки – истински деликатес.


Заключение – струва ли си?

Шато Копса определено е красиво място с приятна атмосфера, добро обслужване в хотелската част и интересни детайли като живите животни в двора. Но ресторантите оставят горчив привкус – високи цени, средно качество на храната и малък избор в менюто.

За 3 нощувки платихме малко над 1000 лв, а вечерите ни излизаха по 100-160 лв за двама души и дете. Макар че се насладихме на почивката, усещането е, че хайпът около мястото е леко преувеличен, особено от инфлуенсърите, които го посещават безплатно.

Ако търсите луксозна атмосфера и добро вино, Шато Копса може да ви хареса, но ако искате висококачествена храна и разумни цени, вероятно ще останете разочаровани.

Love, 
Snejana 
20:06 No коментара
Здравейте! 

През вече изминалия уикенд решихме да избягаме от забързаното ежедневие в София и да се насладим на малко спокойствие и релакс в Хисаря. За първи път пътувахме с приятелско семейство, което също има дете на възрастта на нашето, което е голям плюс, защото имате общи проблеми и терзания. 



Избрахме хотел "Аугуста" - уютно местенце с отлични условия за семейства.


Хотелът се намира в близост до красив парк, което го прави идеално място за разходки на чист въздух. Самата база на хотела носи усещане за едно друго време - типична соц атмосфера, като е ремонтиран преди около 15 години. Стаите са чисти и просторни, а обслужването е на високо ниво с много любезен персонал.


Настанихме се в студио стая, която беше напълно подходяща за нашите нужди - просторен хол с малка кухня, хладилник и уютна спалня. За допълнителен комфорт имаше две тераси, където сутрин пиехме кафе и се наслаждавахме на спокойствието. Стаята беше оборудвана и с джакузи - истинско удоволствие след ден, прекаран в разходки и забавления. Естествено нямаше кога да го ползваме. 


Цената на нощувката беше 240 лв. за студио, като в нея беше включен спа пакет, топли минерални басейни и закуска отговаряща на категорията на хотела. 

Закуската на моето дете и двата дни беше: пъшнозърнест хляб с масло, варено яйце, домат, краставица, ябълка и сирене. 

Децата се забавляваха на детската площадка и в затворения детски кът, което им позволи да играят на воля.


 Минералните басейни бяха особено приятни, а чувството на релакс след време, прекарано в топлата вода, беше неописуемо. Има два детски топли басейна, вътрешен и външен. 

Хотелът беше пълен предимно с пенсионери, но имаше и други семейства с деца, което създаваше приятна и спокойна атмосфера. За наше учудване, въпреки че базата е по-стара, всичко беше много добре поддържано и чисто. Персоналът беше любезен и отзивчив, което направи престоя ни още по-приятен.
Не мога да кажа нищо лошо. Да, не беше турбо модерно, но и не сме дали 2000 лв. за един уикенд. 

В парка на хотела имаше и клетка със зайци, за допълнителна детска атракция. 


Хисаря се намира на около два часа с кола от София и предлага много възможности за семейни развлечения. В града има множество детски площадки, където децата могат да играят, както и исторически забележителности, които заслужават да бъдат посетени. Прекарахме време в разглеждане на римските терми и крепостните стени, което беше едновременно образователно и забавно за всички нас. Наистина вношително строителство от времето на Диоциклиян. 


За вечеря двете вечери бяхме в два от най-популярните ресторанта в града. Избирахме ги според оценките в google. Първата вечер в Прованс - страхотна градина, вкусна храна и отлично обслужване. Аз и детето си разделихме салата и ризото. Мартин яде огромен шницел. Цените бяха съвсем нормални. 


Втората вечер посетихме ресторант Национал с оценка 4.7. Страгюхотен детски кът, много бързо обслужваме. Ние с детето ядохме салата капрезе (моцарелата и доматът бяха много добри) и пилешки каренца, бяха много сочни. Мартин яде заешко печено, което пристигна много бързо. 

В крайна сметка, уикендът в Хисаря и престоят в хотел "Аугустина" бяха прекрасна възможност да се откъснем от градския живот и да се насладим на малко време със семейството и приятелите. Децата си изкараха страхотно. Това беше първото ни пътуване с друго семейство с деца и беше супер да има, с кого да си играе нашето дете. 

Ако и вие търсите място за отдих и релакс, където и децата, и възрастните могат да се забавляват, а вие да не се разори те, препоръчвам да посетите Хисаря и да отседнете в хотел "Аугустина".

Love, 
Snejana 
20:58 No коментара
Здравейте!

Днес ще Ви споделя повече за един лесен и приятен маршрут в Южна България, който е идеален за еднодневна екскурзия от пролетта до есента. Асеновата Крепост - Бачковски Манастир - Бачковски водопади - Аязмото, като може да продължите още по нататък до параклиса Св. Архангел Михаил. А в края на публикацията ще Ви споделя и за най-яката според мен пивоварна в Южна България. Ако сте любители на истинската бира определено трябва да отидете до Пазарджик.


Асеновата Крепост се намира на около 2 км. от Асеновград. Разликата между това и другите ни пътувания е, че този път бяхме с кола.

" Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски." 

Лошо впечатление ми направи това, че никъде не беше отбелязано къде е надписа на Иван Асен II и като цяло по българските забележителности липстват всякакв табели. Толкова история във всеки камък, но как да разбереш като никъде не пише.

Всъщност крепостта е наречена на Иван Асен именно поради надписа:

"В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град."
Реставрацията на храма Света Богородица Петричка е започнало още в началото на 19-ти Век. 
След Асеновата Крепост продължихме към село Бачково, което е с население под 500 човека, но има доста места, на които може да пренощувате, хапнете и да си купите сач или дървени бъркалки, мед или билки.

Интересни места, които може да посетите са най-големият биосферен резерват Червената стена, както и да поемете по пътеката за хижа Марциганица.


Последно съм ходила в Бачковския манастир преди 15-тина години, като отново гледах всичко като за първи път, а някой и друг спомен изкачаше.

Вход за манастира няма. В него има музей - вход 2 лв. и старата трапезария, като входа за нея е 3 лв. В момента тече реставрация на основната църква в комплекса, но е отворена за посещения.

"Бачковският манастир е вторият по големина български манастир, Създаден преди повече от девет века , той е незагасващо духовно огнище за православната вяра. Основан е през 1083 год. от Григорий Бакуриани (по произход – грузинец, който направил голямо дарение за манастира). Светата обител първоначално е поддържана изцяло от група грузински монаси. 
В края на 11-и век там е създадена книжовна школа, благодарение на която манастирската библиотека е прочута във вековете със старобългарските, старогрузински и византийски книги.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения.
През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия."
 Линк към подробната статия най-отдолу.

Храмовият празник е съвсем скоро на 15-ти август.
Интересното е, че може да пренощувате в манастира срещу заплащане. А това, което ми направи най-голямо впечатление, че двойки, които нямат сключен граждански брак не могат да пренощуват в една стая.

В двора на манастира се намира вековен чинар, като в местността около манастира има още няколко. Изглеждат повече от величествено и те карат да се замислиш колко кратък е твоя живот сравнение с всичко останало в природата.

"Когато монасите от Бачковския манастир открили иконата, те я пренесли и поставили в манастира. Останали невероято изненадани, когато на следващия ден иконата я нямало. Намерили я отново на мястото, където била паднала - при “Аязмото”.

След като няколко дни монасите правели безполезни опити да задържат иконата в манастира, а тя все се озовавала до лековития извор, на един от монасите му се присънило, че тя ще остане в манастира, но само ако и отредят специално място и я разположат в дясно до входа. По този начин иконата още при влизането ще разбира дали богомолците идват с чисто сърце в параклиса.

Всяка година на втория ден след Великден с литийно шествие иконата се носи до мястото, на което е паднала, а там се отслужва молебен. Вярва се, че на този ден силата на иконата е най-голяма. Хиляди вярващи чакат на опашка, за да запалят свещ пред нея, след което се отправят на литийното шествие. Тези, които имат най-силно нужда от помощ я носят върху раменете си. Някои търсят изцеление от болест, други се надяват така да измолят прошка, а трети искрено вярват, че иконата на Божията майка ще им помогне най-накрая да се сдобият с дългоочакваната рожба. През няколкостотин метра иконата се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея.
"
Пътеката зад желязната врата пред манастира не е много популярна съдейки по това, че имаше повече хора на павилионите пред манастира. Целта ни беше да стигнем до аязмото - с лековита вода. Майка ми ми разказа, че всеки манастир се построява до такъв лековит извор.

Намира се на около час от манастира, като има много легенди свързани с иконата на Богородица. Аязмо от гръцки значи осветен. Около аязмото е изграден храм 'Св. Архангел Михаил, а в двора му растат чинари по над 300 години.

Преди да се стигне до Аязмото, се минава поквай костницата на манастира, която е заключена.

След това пътеката продължава като се отклоните леко към почти пресъхналата през това време на годината река може да отидете и да видите Бачковския водопад, който изглежда невероятно дори и да не тече вода през юли.
Продължихме към аязмото, което се намира на около час от манастира, като има много легенди свързани с иконата на Богородица. Аязмо от гръцки значи осветен. В двора му растат чинари по над 300 години. Може да си налеете от лековитата вода и да си починете в градината. През целия преход има подходящи места за отдих и почивка, както и много чешми с минерална вода.

Целият път е еко пътека и се намира в резерват, за това е много важно да пазите природата и да си събирате боклука. Пътеката продължава до скална постройка до пещерата, в която е била крита иконата на Богородица, интересното е, че част от нея се е отпечатала на камъка в пещерата. Ако продължите още по-нагоре ще стигнете до панорамна площадка, от която се разкрива красива гледка към Родопите.
И нещо, за което си заслужава специално да отидете до Пазарджик- Пивоварна Ромбус.

Ако сте почитатели на истинската бира или казвате, че не обичате бира, просто защото винаги сте пили лоша такава, то определено имате нужда да пробвате нещо истинско.

Никога не съм била голям пияч на бира, но напоследък покрай Мартин започнах да се запознавам по детайлно с разликата между истинската бира и това жълто газирано нещо, което прадават по магазините.

На кратко ще кажа, че когато пиеш истинска бира първо тя не е газирана, второ от нея не ти става тежко и трето има хиляди видове, който не горчат. Просто трябва да откриеш правилната комбинация от хмел и малц, която да пасне на твоя вкус.
Слушам за пивоварната в Пазарджик от няколко години, но не бях ходила до сега. Първо защото е леко извън града, второ защото бях предубедена, че ще е някаква дупка.

Тотална грешка. Пивоварна Ромбус съществува от 2012 година, като вече към нея има и страхотна бирария, в която предлагат вкусна храна - стегнато меню, което е различно почти всеки ден, а освен това има и жива музика и градина. Интериорът е страхотен, не изглежда като друго заведение в Пазарджик - модерен и хипстърски.

Бирата също е сезонна, като в момента предлагат няколко летни варианта - леки и пивки, нещо по-традиционно и нещо експериментаторски като бирата с лавандула, която беше страхотна. Знаеш, че пиеш нещо качествено по това, че успяваш да усетиш всички онези нотки и вкусове. Като например шоколадовите оттенъци и лавандуловия послевкус.

Предлагат инересни сезонни варинати като великденска бира с вкус на козунак или коледна бира с канела, джинджифил и индийско орехче. Пържените картофи също са топ.

Мисля, че ще се прибирам по често в Пазарджик заради пивоварна Ромбус. Намира се на Ивайловско шосе 41. И макар, че възхвалата ми за тях изглежда супер рекламна, не е и наистина се радвам, че в Пазарджик има подобно място. Даже по нататък ще направя специален пост за тях.

Love,
Snejana

* информацията в кавички е от wikipedia и www.nadejda.bg
13:59 2 коментара
Здравейте!

Ако и Вие като нас се чудите какво да правите през уикенда, то предлагам Ви бърза почивка във Велико Търново. В този пътепис ще си говорим за възможностите за туризъм в старата столица за ден и половина, как организирах пътуването само 3 дни предварително и ориентировъчните цени на всичко.

Велико Търново беше в моя списък за дестинации, до които се стига бързо с автобус, така че беше въпрос на време да организирам всичко и да го посетим. Идеално място е ако нямате кола, такава там просто не Ви е необходима.


Във вториник вечерта (3 дни по-рано) ми хрумна, защо пък да не отидем до Велико Търново точно този уикенд. Първото нещо, което направих беше да запазя билети за автобуса, защото хотели много - автобуси не точно.

От пътуването ни напред назад из Бъглария без кола оставам с впечатлението, че автобусния транспорт е едни от най-несигурните, когато става въпрос за места, за това предпочитам фирмите, които имат онлайн резервации. За щастие почти нямаше проблем с билетите, плащане, получаване всичко беше точно до момента, в който на автогарата ни казаха "Ама това не са билети, трябва да си ги вземете от касата!" Както се досещате ако на "нещото", което получих по имейл беше написано, че не е билет и че трябва да се завери - щях да го направя. Нооо... не пишеше. Нищо де, за щастие от тези "драми" се впечатлявам само аз и половинката запази самообладание и успя да ми внесе спокойствие.

С хотела нещата бяха по-лесни. Когато имаш бюджет и не искаш да харчиш милиони левове за две нощувки, искаш хотела да е на по-централно място и да има включена закуска - изборът не беше много голям. Спрях се на бизнес хотел Премиер, защото отговаряше на посочените по-горе изисквания. Откъм стая, баня и обслужване нямам забележки. Не се усещаше лукса на 4-те звезди, но едва ли все още някой ги счита за важни при избора на хотел. Персонала беше мил, стаята и банята бяха чисти. Закуската не беше кой знае какво, но и без това спомена ми от целия уикенд е само как ядем, така че не сме останали гладни.

Стаята, в която се настанихме беше стандартна двойна стая със спалня. Имаше и хубава гледка към града.


Пътувахме в петък след работа с автобуса в 17.30 часа, като в 20.30 бяхме вече в Търново. Първата ни задача беше да стигнем до хотела, за да си оставим багажа и да разгледаме какво има около него. От автогара юг, където ни остави автобуса до хотела се стига за 10-15 мин. като минахме през готин бар - City Pub и решихме, че след това, ще се върнем там, защото бях гледала видео, че е доста популярно място в града.

В City Pub останахме до към полунощ, като определено препоръчвам собствената им марка крафт бира. Разбира се не пропуснах да пробвам и класиката Болярка, все пак сме в родния ѝ град, но определено бирата на City Pub ни хареса повече.


Идеята на целия ни уикенд беше да си починем, така че не сме бързали за никъде на следващата сутрин. След закуска се върнахме в стаята и начертахме план за действие. Към 10 и нещо вече бяхме стигнали до Царевец, където си вземхе билети (общо 16 лв.) и се отправихме към крепостта, където точно хванахме началото на Средновековния панаир. Имаше битки, палатки, трапези, медовина. Казано на кратко имаше какво да се види, без да го планирам бяхме попаднали в точния ден на Царевец, а най-хубавото е, че вечерта имаше и Звук и Светлина.

Обиколихме цялата крепост, като следващата ни спирка беше Мини България, която се пада съвсем близо до Царевец. Въпреки че в плана ни присъстваше и Трапезица, топлото време и това, че едва ли щяхме да видим нещо по-интересно ни отказа. Разгледах с бинокъл съседния хълм и ми беше достатъчно.

Впечатленията ни от Царевец са положителни. Лично на мен ми хареса невероятната гледка, която се разкрива от там към града. Обичам места, с простор и гледка - а не само блокове, блокове, блокове, както всеки ден.


Опитът ни да стигнем до Мини България за малко да остане само опит, защото доста се изполаших от пътя до там. Доста натоварен автомобилен път без никакви удобства за пешеходците, тротоар нямаше, имаше нещо обрасло в трева, като както каза Мартин " поне е окосено". Доста се напрегнах докато стигнем до там, зашото вече си представях как някой ще ни сгрази.

Скулпторите в парка бяха много интересни, различната перспектива ти дава възможност много по-добре да видиш за какво става въпрос и да разгледаш детайлите на сградите и паметниците. Имаше както поплярни забележителнсоти, така и много непознати за нас и характерни за града. Хубавото беше, че след това си направихме разходка в града и видяхме някои от тях, като коментарите ни бяха свързани с това, че на живо изобщо не може да придобиеш представа за самите сгради и скулптори както в омалените макети.

Минус беше това, че според мен  на парка му липсваше поддръжка - някои водни обекти бяха доста занемарени, жаби се возеха в корабите на пристанище Варна. Минус за мен е, че няма грам сянка, а ние попаднахме там в 1 часа на обяд, което не беше най-добрата идея, но кой да очаква такъв пек без едно дърво. Идея ще е да раздават шапки или чадъри на посетителите. Билетите бяха 20 лв. общо.


След като приключихме обиколката и оцеляхме обртно по гадния път до цивилизацията, отидохме на обяд. Обратно в старата част на града, минахме по приятна алея в близост до парка на Търново, като отново гледахме всичко от високо. Имаше страхотни места за снимки, тук съм качила само много малка част от всичко снимано.

Силно впечатление ми направи архитектурата на хотел Велико Търново, които успехме да разгледаме добре отвън, като си представих колко ли е бил величествен по времето на социализма. Въпреки че от снимките вътре и сега да изглежда доста добре, в задната му част е по-скоро занемарена.

Разходихме се и в старата част на града с малките магазинчета. За следващия път си оставихме и шкембеджийницата. След като обядвахме се върнахме в хотела за почивка, защото слънцето доста ни беше напекло, а и вече бяхме навъртели към 20 000 крачки.


 В 22.30 бяхме планирали да гледаме Звук и Светлина. Преди това минахме за вечеря отново през старата част на града. Отидохме по-рано като имахме време да направим проверка какво точно да очакваме от така популярното изпъление, но общо взето и двамата очаквахме повече от колкото всъщност получихме. Определено беше интересно, но ние двамата имаме доста идеи как може да подобрим Звук и Светлина, включат се холограми и глас, който разказва истории. Нашата версия беше по-добра.

На следващия ден нямахме много време за разходки, за това отново разглеждахме града само в часта ѝ около хотела, като след като си събрахме багажа и си тръгнахме имахме още два часа, в които отидохме на обяд. Планът ни беше да пътуваме в ранния следобед, за да може все пак да свършим малко домашна работа след като се върнем вкъщи.


Със сигурност не сме видели всичко важно във Велико Търново, но това да не бързаш и да не гониш план е някак освобождаващо и действа доста добре, когато цялото ти ежедневие по принцип е супер планирано и разграфено.

Ако имате идеи къде може да отидем за уикенда без кола - на разстояние с влак и автобус - сме отворени за вашите идеи.

Love,
Snejana


8:30 No коментара
Здравейте! 

Този пост може да се счита за своеобразно продължение на предишното ми бягство в планината – до Черни Вит ( пост за това вижте тук ) защото отправната ни точка за похода до хижа Момина Поляна беше именно малкото планинско село на 10 км. от Тетевен.


Пътешествието ни започна от София, като двойка без автомобил разчитаме на обществения транспорт и лично аз бих казала, че съм доста доволна. ( мисля, че и Марин би се съгласил за това с мен ) Може да не е бързо като с кола, но пък определено е много бюджетно.

В 9 часа хванахме автобуса от централната автогара до Тетевен. Билетите бяха 11 лв. като пътувахме с бус ( в който дори имаше колани ) и стигнахме в Тетевен към 11 часа. До другото автобусче за Черни Вит имаше около 20 мин. като имахме време да поразгледаме и да се помотаем. Билети се купуват направо от шофьора, като от Тетевен до Черни Вит цената е 2 лв. – пътуването е около 30 мин. 


На следващия ден към 10.30 часа тръгнахме пеша от Черни Вит към крайната ни точка – хижа Момина Поляна. Предната вечер се подготвяхме за прехода, като гледахме маршрута на няколко различни карти. Според Google Maps е около 16 км, но всъщност се оказа, че това е разстоянието до Сеньова поляна , като след това има още 30 мин. изкачване до самата хижа. Общо за деня бяхме изминали около 22 км. 



Вървяхме до село Дивчовото, като се отклонихме по табелите за хижа Анчова Бичкия. Ако не сте чак толкова запалени по ходенето пеша съвсем спокойно може да стигнете до там и с автомобил. Върви се по асфалтиран път, който на места преминава в черен. Тъй като ние сме свикнали да преминаваме големи разстояния пеша стигнахме до Анчова Бичкия някъде по обяд. 



Идеята ни беше да обядваме там, лошото беше, че когато стигнахме заварихме хижата празна. Хора нямаше, а вратите и прозорците зееха. Пообиколихме, но решихме да се върнем обратно до реката на едно място, което си бяхме харесали, за да обядваме там.

След това продължихме нагоре. Пътят е проходим за по тежка техника и пътеките са ясни, маркировката се следва лесно, ако вървите по пътя. Тъй като Мартин е от там е по-запознат с месността, не съм се чувствала загубена или да не знам правилната посока. В по-голямата част от прехода имахме обхват само на Виваком (Теленор няма, за А1 не знам). 90% от пътя върви покрай реката, беше прохладно и приятно. След като обядвахме не сме спирали за по-дълги почивки. 



Преходът продължава до поляна, като там свършва и информацията на Google Maps, след това продължавате към далечния край на поляната, отново по планинската маркировка – следва най-тежката част от изкачването. Признавам беше ми много трудно, на моменти спирах през 50 метра да почивам, защото беше топло, а и бяхме останали с малко вода. Сигурна съм, че ако имаше мечка, Мартин щеше да и каже да ме изяде. Не знам как ме изтърпя. Определено това беше най-тежката част от прехода, там пътят е най-стръмен и се изкачва доста по-бавно.

Препоръчвам Ви да носите вода за тази част от прехода, защото макар и да има река и отвсякъде да тече вода никъде няма чешми. И това, че останахме с минимално количество вода беше стресиращо дори само от мисълта, че си в гората без вода. А знаете, че това да оставаш без питейна вода е грешка номер едно според Беър Грилс. Към 17.30 часа вече бяхме в хижа Момина поляна. Бях леко притеснена дали няма да се окаже, че и там няма никой, защото към обяд бях звъняла на дадените телефони за връзка с хижаря, но за щастие той беше там и ни посрещна с топла супа. Вечеряхме и след като гледахме около час залеза, а Мартин, който не обича котки се сближи много с хижарската котка, се върнахме в стаята. 


Повече за хижа Момина поляна:

- Хижата се намира на 1630 метра надморска височина.

- Има леглова база за над 80 човека.

- Работи през цялата година.

- Цената на нощувката е 10 лв. на легло.

- Това е една от най-високо разположените хижи в Стара Планина.


Като обстановка не е хотел, не съм и очаквала друго, но има най-важното – топло легло, баня и тоалетна. Парното работеше, стаята беше за 4-ма, но за късмет си бяхме само двамата в нея.



На следващата сутрин закусихме, каквото си носехме за ядене. Платихме и тръгнахме към връх Картала, който се намира на около час и половина по-добре маркирана пътека нагоре от хижата.



От хижата, през борова гора, по добре маркирана пътека се излиза на обзорната поляна Краварника. Следва изкачване на връх Картала е по зимната колова маркировка. Паметна плоча на върха напомня за срещата между четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо, състояла се на 20 юли 1867 г. След това посоката е на запад - към върховете Паскал и Косица. Слизането от връх Косица на запад към седловина Табиите (Косишки превал) е плавно и обзорно. Пътеката заобикаля върха от запад и излиза на широката поляна Косишки краварник. От поляната по черен път се слиза до хижа Абаджиев.

Връх Картала се намира на 2031 метра надморска височина, като е отправна точка за още няколко прехода, през него се минава, ако искате да слезете от другата страна на Стара Планина. Може да си направите преход до хижа Паскал.



На върха беше доста интересно, но наистина това, което казват за времето в планината, че е непредвидимо и че се променя за секунди е вярно. Когато се изкачихме на върха беше слънчево и само за една снимка време задуха леден вятър и стана много облачно. Няколко минути след като тръгнахме да слизаме надолу там отново грееше слънце и нямаше следи от лошо време.

След това се върнахме в хижата и към 12 на обяд потеглихме обратно към Черни Вит – в 18 часа бяхме на входа на селото, но се прибрахме чак в 19, защото аз не можех да ходя. През този ден бяхме изминали 30,61 км. Като отново не сме почивали повече от 20 мин. за обяд. Сигурна съм, че и на Мартин му беше много тежко, но изобщо не се издаде и ако си мислите, че „хайде още малко, още една крачка“ не помага, грешите. Определено ми беше нужна такава подкрепа, защото бях готова да седна направо на пътя.



Така за двата дни ни се събират малко над 50 км. ходене. Странното за мен беше, че на следващия ден нищо не ме болеше и даже се шегувахме, че не пречи да отидем пеша до Тетевен, защото беше неделя и не знаехме дали ще мине автобусчето навреме за автобуса за София.

В късния следобед бяхме вече вкъщи.



Какво носихме с нас:
  1. Добре заредени телефони. 
  2. Външна батерия 
  3. Фенерче 
  4. Дъждобрани 
  5. GPS и компас 
  6. Храна и вода 
  7. Връхни дрехи, дебели чорапи, резервни тънки дрехи 
  8. Комплект за първа помощ / лекарства 
  9. Мокри кърпи / Сухи кърпи 
  10. Пликчета с цип 


Съвети:
1. Направете си планинска застраховка – на двамата за 4 дни ни струва само 18 лв. Направих нашите онлайн, за около 20 мин. работа с попълване и сканиране на всички документи. Просто за всеки случай – издирването в планината е страшно скъпо, а застраховите са без пари, за това няма смисъл да спестявате точно от това.

2. Носете си повече вода и храна от планираното за ядене. Дори и на вас да Ви е много може да срещнете някой, който няма, а в планината е важно хората да си помагат.

3. Запознайте се добре с маршрута. Подсигурете GPS за допълнителна сигурност.

4. Прочетете няколко туристически сайта със съвети за планински преход – определено ми беше полезно.

5. Научете се да се ориентирате в посоките без компас. Отново много полезно. Мъхът по дърветата расте по северната страна, мравките правят мравуняците си винаги на юг. Това е проверено с компас лично от мен. По-пладне слънцето е в посока юг.

6. Друг съвет за ориентиране е винги да следвате реката, ако се загубите.

7. При буря слезте в подножието, стойте далече от места, който изглеждат така все едно по тях някога е текло вода, защото най-вероятно тя да тече точно от там дори сега да е сухо. Оставете раницата си на няколко метра от вас, защото металните неща привличат мълниите.

8. Прочетете всичко, което намерите в интернет и разпитайте познати, които са ходили, за да сте най-добре подготвени за прехода.

9. Не яжте нищо, дори да Ви изглежда на ягоди, боровинки или нещо друго ядливо, освен ако нямате опит. Не само гъбите имат отровни двойници.

10. Дръжте близките си информирани как се движите по маршрута и ще стигнете ли навреме в мястото, което сте планирали за пренощуване.



Като заключение ще кажа, че спя в хижа за втори път, но този определено беше по-хубав. Залезът, който гледахме на стълбите на хижата ще остане завинаги запечатан в съзнанието ми. Радвам се, че хванахме добро време, че не видяхме мечки (никакви животни общо взето) и че Мартин не ме удави в реката, когато мрънках и бях досадна. Със сигурност не е забавно, когато проверявам всеки мравуняк, които видя дали е в посока юг. На първите два – три му беше интересно, но след това сигурно се е надявал мравките да ме изядат.



Вече съм си набелязала следващ планински преход, но за сега няма фиксирана дата за осъществяването му. С това лошо време е трудно човек да си прави планове.

А Вие къде пътувахте последно?

Love,
Snejana
22:55 No коментара
Здравейте!

Ако през първите няколко месеца най-паметното ми пътуване беше до Швейцария, то втората половина ще бъде запомнена до едно много китно и зелено българско село, сгушено в планината - Черни Вит. Не звучи шикозно, но определено си починах по-добре, от колкото на всички други места, до които пътувах през последния месец



Село Черни Вит е магическо място, за което признавам си не бях чувала и определено отчитам за грешка, за това реших да споделя и с вас. Ако също като мен предпочитате тишината и спокойствието на тайните дестинации пред шумотевицата около всички топ маршрути, които всеки се напъва да посети, то това място е за вас.

 Черни Вит се намира на 114 км от София, като голяма част от пътя е магистрала. Стига се доста бързо до там, малко повече от час. Пътят след магистралата също е много хубав, така че пътуването е удоволствие. На 7 км. е от Тетевен. (Има автобус до там от София.) Определено пролетта е страхотно време да посетите селото, защото всичко е свежо и зелено.


Тишина, спокойствие и домашна баничка, описват най-добре почивните дни. (И то не само домашна, но и с домашни яйца, сирене и кисело мляко.) Истинско щастие.

Приключението ни в Черни Вит започна с поход до пещерата, в която се е крил Бенковски. Те се намира на пешеходно разстояние от селото, което е идеално, за да го разгледате най-добре. Пещерата е с дължина от 84 метра, а в подножието и има обособено място за барбекю, както и страхотна поляна за пикник.


Интересен факт за селото е това, че в дворовете на къщите има гробища. Да, звучи малко страшно и странно, но буквално във всеки двор има. Като традицията продължава да се следва, въпреки че селото вече си има гробище.

На юг от Черни Вит се намира местността Чертиград, която определено ми влезе в списъка на местата, които ще посетя при следващото ми посещение на селото. Тази местност е известна с това, че е била тракийско укрепление. Като има много легенди за това как траките са се спасили благодарени на уникалното укрепление, което от 3 страни е заобиколено от отвесни скали. Повече за това може да прочетете тук. 


Нещо друго интересно и уникално за селото е зеленото сирене, което е единствено в цял свят. За съжаление късно разбрах за него и определено при следващото ми посещение ще отделя време да потърся повече информация за това кой все още го произвежда и дали наистина съществува.

Според това, което прочетох за него е уникално, заради мекия климат и наличието на река, като тази комбинация създава перфектния климат за зреенето на плесента върху сиренето, което се съхранява в дървени каци. Сиренето е овче от специален, местна порода овце.


Вторият ден проявих ентусиазъм да отида на риболов за пъстърва. Аз си представях, че ще лежа на някой камък пък той ще си лови риба... но не. Риболовът на пъстърва изобщо не е това, особено когато е в реката, а не в рибарник. Всъщност се влиза в реката и се върви по течението и така се лови. Нищо общо с моите представи, но въпреки това изглеждаше много забавно и определено следващият път и аз ще се пробвам.

Има много местности, които са наблизо и така и не посетихме. Така че този пост ще има и втора част, защото определено там намерих това спокойствие, което ми липсва. Дори и в планината. Ако скоро сте ходили на Витоша или в някой друг планински курорт със сигурност знаете за какво говоря. Останаха малко местата, на които няма хора.

Съборът на селото е последният уикенд на Август. (добър момент да го посетите) Също така има доста вили и къщи за гости, които се дават под наем и дори има хотел, като цените са символични.

Черни Вит се намира в близост до парка "Централен Балкан", както и до резервата "Боатин".

Още снимки от Черни Вит може да видите тук!

Давайте предложения за други подобни местенца за уикенд бягство през идващото лято!
Къде обичате да ходите и от кой тип сте - за популярните дестинации или по-уединените места?

За селски туризъм съм писала и друг път - може да прочетете за още едно село в Северозападна България --> Ставерци.

Love,
Snejana
17:14 3 коментара
Older Posts

About me

About Me

Здравейте, приятели!

Аз съм Снежана. Млада майка и любител на козметиката. Това е моят блог посветен на моята страст и място, в което споделям ревюта на козметични продукти от 2013 година. Един от първите beauty blogger-и в България.

Email: snejana.atanasov@gmail.com

Follow Ме

Blog Archive

  • ▼  2025 (20)
    • ▼  май (4)
      • Review: Xiaomi Dust Mite Vacuum Cleaner Pro - прах...
      • Сравнение Bear и Bear 2 на Foreo
      • Review: Foreo ISSA™ baby - силиконова четка за зъб...
      • Review: Foreo Kiwi Derma - уред за диамантено микр...
    • ►  април (4)
    • ►  март (4)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (4)
  • ►  2024 (42)
    • ►  декември (1)
    • ►  ноември (3)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (5)
    • ►  април (4)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2023 (30)
    • ►  декември (3)
    • ►  ноември (3)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (3)
    • ►  април (3)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (3)
    • ►  януари (3)
  • ►  2022 (66)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (6)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2021 (61)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (5)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (5)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2020 (53)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (5)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (4)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (3)
    • ►  май (4)
    • ►  април (3)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (4)
    • ►  януари (5)
  • ►  2019 (54)
    • ►  декември (4)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (3)
    • ►  април (5)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (4)
  • ►  2018 (50)
    • ►  декември (5)
    • ►  ноември (4)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (4)
    • ►  август (3)
    • ►  юли (3)
    • ►  юни (5)
    • ►  май (4)
    • ►  април (5)
    • ►  март (3)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (5)
  • ►  2017 (50)
    • ►  ноември (1)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (1)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (4)
    • ►  юни (4)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (7)
    • ►  януари (6)
  • ►  2016 (70)
    • ►  декември (7)
    • ►  ноември (5)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (5)
    • ►  август (6)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (6)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (6)
    • ►  януари (4)
  • ►  2015 (86)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (6)
    • ►  октомври (6)
    • ►  септември (10)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (8)
    • ►  юни (8)
    • ►  май (6)
    • ►  април (6)
    • ►  март (12)
    • ►  февруари (8)
    • ►  януари (5)
  • ►  2014 (87)
    • ►  декември (6)
    • ►  ноември (7)
    • ►  октомври (8)
    • ►  септември (6)
    • ►  август (9)
    • ►  юли (6)
    • ►  юни (10)
    • ►  май (9)
    • ►  април (8)
    • ►  март (7)
    • ►  февруари (5)
    • ►  януари (6)
  • ►  2013 (89)
    • ►  декември (10)
    • ►  ноември (8)
    • ►  октомври (4)
    • ►  септември (8)
    • ►  август (5)
    • ►  юли (10)
    • ►  юни (7)
    • ►  май (10)
    • ►  април (8)
    • ►  март (5)
    • ►  февруари (14)
  • Пробвах всички Частни Детски Кухни в София | 2024 + снимки
    Здравейте! Периодът на захранване минава доста бързо и в един момент идва естествения въпрос - Как ще продъкжи храненето на моето дете? След...
  • Review: Krauterhof Anti-Cellulite Gel | Най-горещият антицелулитен гел на света
    Здравейте! Ако си търсите нещо супер ефикасно, което буквално да ви подпали дупето - то това ревю е за вас. Днес ще си говорим за изпепел...
  • Как се подават документи за ТЕЛК | бързо и лесно по пощата + Какво следва след това?
    Здравейте, четох много истории колко е трудно да се подадат документите за ТЕЛК, как се чака с часове и общо взето се бях подготвила, че ще ...
  • Дарсонвал. Как го използвам?
    Здравейте! Започнах този пост като за facebook, но стана толкова дълъг, че реших, че по-добре да го преместя тук. По-рано днес споделих виде...
  • Рецепта: Яйца "Бенедикт" със сос Холандез | домашна версия
    Здравейте! Неделя е и е време за brunch, но времето навън е ужасно, а Ви се хапват така популярните яйца Бенедикт. Много вкусна и засищащ...
Follow

Created with by ThemeXpose