Snejana.Atanasov

Здравейте!

Ако и Вие като нас се чудите какво да правите през уикенда, то предлагам Ви бърза почивка във Велико Търново. В този пътепис ще си говорим за възможностите за туризъм в старата столица за ден и половина, как организирах пътуването само 3 дни предварително и ориентировъчните цени на всичко.

Велико Търново беше в моя списък за дестинации, до които се стига бързо с автобус, така че беше въпрос на време да организирам всичко и да го посетим. Идеално място е ако нямате кола, такава там просто не Ви е необходима.


Във вториник вечерта (3 дни по-рано) ми хрумна, защо пък да не отидем до Велико Търново точно този уикенд. Първото нещо, което направих беше да запазя билети за автобуса, защото хотели много - автобуси не точно.

От пътуването ни напред назад из Бъглария без кола оставам с впечатлението, че автобусния транспорт е едни от най-несигурните, когато става въпрос за места, за това предпочитам фирмите, които имат онлайн резервации. За щастие почти нямаше проблем с билетите, плащане, получаване всичко беше точно до момента, в който на автогарата ни казаха "Ама това не са билети, трябва да си ги вземете от касата!" Както се досещате ако на "нещото", което получих по имейл беше написано, че не е билет и че трябва да се завери - щях да го направя. Нооо... не пишеше. Нищо де, за щастие от тези "драми" се впечатлявам само аз и половинката запази самообладание и успя да ми внесе спокойствие.

С хотела нещата бяха по-лесни. Когато имаш бюджет и не искаш да харчиш милиони левове за две нощувки, искаш хотела да е на по-централно място и да има включена закуска - изборът не беше много голям. Спрях се на бизнес хотел Премиер, защото отговаряше на посочените по-горе изисквания. Откъм стая, баня и обслужване нямам забележки. Не се усещаше лукса на 4-те звезди, но едва ли все още някой ги счита за важни при избора на хотел. Персонала беше мил, стаята и банята бяха чисти. Закуската не беше кой знае какво, но и без това спомена ми от целия уикенд е само как ядем, така че не сме останали гладни.

Стаята, в която се настанихме беше стандартна двойна стая със спалня. Имаше и хубава гледка към града.


Пътувахме в петък след работа с автобуса в 17.30 часа, като в 20.30 бяхме вече в Търново. Първата ни задача беше да стигнем до хотела, за да си оставим багажа и да разгледаме какво има около него. От автогара юг, където ни остави автобуса до хотела се стига за 10-15 мин. като минахме през готин бар - City Pub и решихме, че след това, ще се върнем там, защото бях гледала видео, че е доста популярно място в града.

В City Pub останахме до към полунощ, като определено препоръчвам собствената им марка крафт бира. Разбира се не пропуснах да пробвам и класиката Болярка, все пак сме в родния ѝ град, но определено бирата на City Pub ни хареса повече.


Идеята на целия ни уикенд беше да си починем, така че не сме бързали за никъде на следващата сутрин. След закуска се върнахме в стаята и начертахме план за действие. Към 10 и нещо вече бяхме стигнали до Царевец, където си вземхе билети (общо 16 лв.) и се отправихме към крепостта, където точно хванахме началото на Средновековния панаир. Имаше битки, палатки, трапези, медовина. Казано на кратко имаше какво да се види, без да го планирам бяхме попаднали в точния ден на Царевец, а най-хубавото е, че вечерта имаше и Звук и Светлина.

Обиколихме цялата крепост, като следващата ни спирка беше Мини България, която се пада съвсем близо до Царевец. Въпреки че в плана ни присъстваше и Трапезица, топлото време и това, че едва ли щяхме да видим нещо по-интересно ни отказа. Разгледах с бинокъл съседния хълм и ми беше достатъчно.

Впечатленията ни от Царевец са положителни. Лично на мен ми хареса невероятната гледка, която се разкрива от там към града. Обичам места, с простор и гледка - а не само блокове, блокове, блокове, както всеки ден.


Опитът ни да стигнем до Мини България за малко да остане само опит, защото доста се изполаших от пътя до там. Доста натоварен автомобилен път без никакви удобства за пешеходците, тротоар нямаше, имаше нещо обрасло в трева, като както каза Мартин " поне е окосено". Доста се напрегнах докато стигнем до там, зашото вече си представях как някой ще ни сгрази.

Скулпторите в парка бяха много интересни, различната перспектива ти дава възможност много по-добре да видиш за какво става въпрос и да разгледаш детайлите на сградите и паметниците. Имаше както поплярни забележителнсоти, така и много непознати за нас и характерни за града. Хубавото беше, че след това си направихме разходка в града и видяхме някои от тях, като коментарите ни бяха свързани с това, че на живо изобщо не може да придобиеш представа за самите сгради и скулптори както в омалените макети.

Минус беше това, че според мен  на парка му липсваше поддръжка - някои водни обекти бяха доста занемарени, жаби се возеха в корабите на пристанище Варна. Минус за мен е, че няма грам сянка, а ние попаднахме там в 1 часа на обяд, което не беше най-добрата идея, но кой да очаква такъв пек без едно дърво. Идея ще е да раздават шапки или чадъри на посетителите. Билетите бяха 20 лв. общо.


След като приключихме обиколката и оцеляхме обртно по гадния път до цивилизацията, отидохме на обяд. Обратно в старата част на града, минахме по приятна алея в близост до парка на Търново, като отново гледахме всичко от високо. Имаше страхотни места за снимки, тук съм качила само много малка част от всичко снимано.

Силно впечатление ми направи архитектурата на хотел Велико Търново, които успехме да разгледаме добре отвън, като си представих колко ли е бил величествен по времето на социализма. Въпреки че от снимките вътре и сега да изглежда доста добре, в задната му част е по-скоро занемарена.

Разходихме се и в старата част на града с малките магазинчета. За следващия път си оставихме и шкембеджийницата. След като обядвахме се върнахме в хотела за почивка, защото слънцето доста ни беше напекло, а и вече бяхме навъртели към 20 000 крачки.


 В 22.30 бяхме планирали да гледаме Звук и Светлина. Преди това минахме за вечеря отново през старата част на града. Отидохме по-рано като имахме време да направим проверка какво точно да очакваме от така популярното изпъление, но общо взето и двамата очаквахме повече от колкото всъщност получихме. Определено беше интересно, но ние двамата имаме доста идеи как може да подобрим Звук и Светлина, включат се холограми и глас, който разказва истории. Нашата версия беше по-добра.

На следващия ден нямахме много време за разходки, за това отново разглеждахме града само в часта ѝ около хотела, като след като си събрахме багажа и си тръгнахме имахме още два часа, в които отидохме на обяд. Планът ни беше да пътуваме в ранния следобед, за да може все пак да свършим малко домашна работа след като се върнем вкъщи.


Със сигурност не сме видели всичко важно във Велико Търново, но това да не бързаш и да не гониш план е някак освобождаващо и действа доста добре, когато цялото ти ежедневие по принцип е супер планирано и разграфено.

Ако имате идеи къде може да отидем за уикенда без кола - на разстояние с влак и автобус - сме отворени за вашите идеи.

Love,
Snejana

Здравейте!

По някое време миналата седмица бях питала в Instagram  за идеи за уикенд дестинация. До тук добре, само, че имаше няколко условия. Да не е популярна дестинация (защото беше 8-ми декември) да се стига с влак или автобус (ама да са в петък след 6 часа, защото сме на работа) и най-важното да има какво да се разглежда, защото не сме от тези дето лежат по 3 дни в хотела.

Получих доста предложения, но накрая изборът беше между Враца и Ловеч, като финалното решение беше Враца. Да, не звучи като най-невероятния избор, но всъщност се оказа идеалното решение, особено след като се събудихме с гледката от първата снимка.


След като избрахме града беше време да решим и къде ще спим. Изборът не беше труден, особено, когато хотелът, на който се спряхме беше по пътя ни за туристическия маршрут за следващия ден. Запазих нощувки и така в петък след работа се качихме на влака за Враца в 19.15 часа. Влакът от София до Враца трябваше да е около 2 часа, но доста се забави и пристигахме към 10 и нещо в хотела. Билетите бяха по 6.50 лв. като след това дадохме още 3.50 лв. за такси от гарата до хотела, защото той се пада извън града.

Самият хотел се намира в много живописна местност. Пред него минава река Лева, има изкуствено езеро в градината му и чудна гледка към планината.


За събота бяхме планирали да отидем до пещера Леденика, която според google се намираше на около 7,5 км от хотела. Колебаехме се с такси ли да ходим или пеша, но тъй като времето беше хубаво, маршрутът минаваше по пътя и ние обичаме да ходим пеша, все пак тръгнахме пеша.

Има пътека, която минава покрай реката и стига от Враца, до близкото село Згориград, така че тръгнахме по нея. Ориентирахме се с google maps, което в един момент не се оказа особено добро решение. След като стигнете селото се отклонявате по пътя, който продължава в дясно и нагоре, като вървите само по него.


Много силно впечатление ми направи изоставеният лифт Леденика. Той свързва подножието на Враца и стига в непосредствена близост до хижа Леденика. Интересното и тъжното е, че лифтът е построен през 1987 година и има нещастието да посрещне демокрацията като от построяването си работи едва 4 години. От 1991 година лифтът си седи така. Доста голяма част от пътя ни минаваше покрай него и гледката е меко казано депресираща. Страшно тъжно ми е да гледам подобни изоставени обекти.

От бързото проучване става ясно, че през годините темата за лифта е повдигана многократно, но действителността показва, че той си седи все така изоставен.


Гледката по пътя беше наистина красива, като цяло впечатленията ми от цялото пътуване са, че мястото има уникална планина и се надявам, че с този пътепис поне един човек ще се вдъхнови и ще отиде да разгледа лично всичко, за което пиша.

Слушайки google решихме да минем през пътека през гората, което още в началото се оказа лоша идея, защото моите обувки се пързаляха доста. По-лошото беше, когато загубихме пътеката, защото откровено казано беше изключително лошо маркирана. За щастие времето и метерологичните условия бяха добри към нас и успяхме да се върнем на пътя и да стигнем до хижа Леденика. Близо час и половина по-бавно от планираното, но все пак стигнахме за около 3 часа от хотела до хижата.


В хижата има ресторант и нощувките са на хотелски принцип, като цените са по-високи от на хижите, в които сме били до сега. Целта на прехода ни беше пещерата, която се намира на няма и 5 минути от хижата. Тя работи през цялата година, като за да влезете в нея трябва да се събере група от най-малко 5 човека. Обиколките са на всеки час. Входът е 8 лв за възрастни.

На жената - екскурзовод и стана лошо като разбра, че сме дошли пеша и побърза да ни намери транспорт за връщане. За щастие едно семейство се смили над нас и ни предложи да ни върне до Враца. Те не ни намериха за откачени, че сме вървели пеша и даже се оказаха доста по-запалени планинари от нас. Ако случайно попаднат на този пост, трябва да знаят, че сме им супер благодарни.


Помотахме се около половин час преди да влезем в пещерата, като имахме време да си починем след дългия, зимен преход.

Пещера Леденика се намира на 16 км от Враца. Отворена е за посетители от 1961 година, като през 2015 година е направен основен ремонт. Аз бях ходила и преди, може би преди 7-8 години, ако не и повече, Мартин не беше ходил до сега. Честно казано нямах много спомени от преживяването и ми беше доста интересна самата обиколка. А и е плюс това, че бяхме малко хора, така екскурзоводката отговори на всичките ни въпроси.


Местността около пещерата и хижата е облагороден и се организират различни събития през годината, като дори има събор. В пещерата има вълшебно езерце, което изпълнява желания. Определено ако моето се сбъдне ще Ви кажа.

Едно от най-интересните неща за мен беше един прилеп. През зимата те изпадат в състояние на хибернация и остават така до късната пролет. Мога да Ви кажа, че прилепът изглеждаше буквално замръзнал .. Много се впечатлих. :D


След като приключихме с пещерата и ни върнаха в града. Отидохме да обядваме и да си вземем запаси, като обиколихме няколко пъти центъра на Враца. Вечеряхме в хотела.

В неделя до обяд бяхме в хотела, като след това отново се разхождахме из Враца, като посетихме историческия музей. Входът беше 4 лв. Определено имаше какво да се гледа, но за съжаление беше толкова, толкова студено в него, че подозирам, че това е причината цяла седмица да съм болна.
 И така приключи нашия уикенд. Няма как да съм по-доволна от престоя, като освен, че изпълни всичките ни условия (в началото на поста) също така си беше направо бюджетно преживяване.

Ако се сещате друг град отговарящ на изискванията ни може да ми го споделите, за пътувания през 2019.

Love,
Snejana

Здравейте!

Ако през първите няколко месеца най-паметното ми пътуване беше до Швейцария, то втората половина ще бъде запомнена до едно много китно и зелено българско село, сгушено в планината - Черни Вит. Не звучи шикозно, но определено си починах по-добре, от колкото на всички други места, до които пътувах през последния месец



Село Черни Вит е магическо място, за което признавам си не бях чувала и определено отчитам за грешка, за това реших да споделя и с вас. Ако също като мен предпочитате тишината и спокойствието на тайните дестинации пред шумотевицата около всички топ маршрути, които всеки се напъва да посети, то това място е за вас.

 Черни Вит се намира на 114 км от София, като голяма част от пътя е магистрала. Стига се доста бързо до там, малко повече от час. Пътят след магистралата също е много хубав, така че пътуването е удоволствие. На 7 км. е от Тетевен. (Има автобус до там от София.) Определено пролетта е страхотно време да посетите селото, защото всичко е свежо и зелено.


Тишина, спокойствие и домашна баничка, описват най-добре почивните дни. (И то не само домашна, но и с домашни яйца, сирене и кисело мляко.) Истинско щастие.

Приключението ни в Черни Вит започна с поход до пещерата, в която се е крил Бенковски. Те се намира на пешеходно разстояние от селото, което е идеално, за да го разгледате най-добре. Пещерата е с дължина от 84 метра, а в подножието и има обособено място за барбекю, както и страхотна поляна за пикник.


Интересен факт за селото е това, че в дворовете на къщите има гробища. Да, звучи малко страшно и странно, но буквално във всеки двор има. Като традицията продължава да се следва, въпреки че селото вече си има гробище.

На юг от Черни Вит се намира местността Чертиград, която определено ми влезе в списъка на местата, които ще посетя при следващото ми посещение на селото. Тази местност е известна с това, че е била тракийско укрепление. Като има много легенди за това как траките са се спасили благодарени на уникалното укрепление, което от 3 страни е заобиколено от отвесни скали. Повече за това може да прочетете тук. 


Нещо друго интересно и уникално за селото е зеленото сирене, което е единствено в цял свят. За съжаление късно разбрах за него и определено при следващото ми посещение ще отделя време да потърся повече информация за това кой все още го произвежда и дали наистина съществува.

Според това, което прочетох за него е уникално, заради мекия климат и наличието на река, като тази комбинация създава перфектния климат за зреенето на плесента върху сиренето, което се съхранява в дървени каци. Сиренето е овче от специален, местна порода овце.


Вторият ден проявих ентусиазъм да отида на риболов за пъстърва. Аз си представях, че ще лежа на някой камък пък той ще си лови риба... но не. Риболовът на пъстърва изобщо не е това, особено когато е в реката, а не в рибарник. Всъщност се влиза в реката и се върви по течението и така се лови. Нищо общо с моите представи, но въпреки това изглеждаше много забавно и определено следващият път и аз ще се пробвам.

Има много местности, които са наблизо и така и не посетихме. Така че този пост ще има и втора част, защото определено там намерих това спокойствие, което ми липсва. Дори и в планината. Ако скоро сте ходили на Витоша или в някой друг планински курорт със сигурност знаете за какво говоря. Останаха малко местата, на които няма хора.

Съборът на селото е последният уикенд на Август. (добър момент да го посетите) Също така има доста вили и къщи за гости, които се дават под наем и дори има хотел, като цените са символични.

Черни Вит се намира в близост до парка "Централен Балкан", както и до резервата "Боатин".

Още снимки от Черни Вит може да видите тук!

Давайте предложения за други подобни местенца за уикенд бягство през идващото лято!
Къде обичате да ходите и от кой тип сте - за популярните дестинации или по-уединените места?

За селски туризъм съм писала и друг път - може да прочетете за още едно село в Северозападна България --> Ставерци.

Love,
Snejana