Преди да започна, прочетох няколко поста във Facebook и останах с впечатлението, че това е процес, който може да се завърши за 1-2 дни. Оказа се, че не е така. Бъдете подготвени, че този процес изисква повече време. Ако детето ви е под 12 месеца и си мислите, че "моето изобщо не е привързано към биберона" или "използваме го само за сън", имайте предвид, че привързването често започва след 12-ия месец.

Повечето лекари, особено ортодонти, препоръчват биберонът да се махне до година и половина. Няма да навлизам в подробности защо, но е важно да го имате предвид като информация.

При нас отказването от биберона се случи съвсем случайно, и признавам, че не избрах най-подходящия момент, но в крайна сметка се оказа, че това е най-ефективният метод според мненията, които събрах в Instagram.

Аз го наричам "методът на пробития биберон". В нашия случай, детето само направи дупка на биберона, но аз не го смених веднага. Първите 1-2 дни нямах намерение да го махаме, но забелязах, че малкият започна да губи интерес към него. Той продължаваше да го носи насам-натам, но не го задържаше в устата си. Нито веднъж не плака или попита за него. Така минаха около 10 дни.

Както споменах, не избрах най-подходящия момент за премахване на биберона и смятам, че това съвпадна с някакъв период на развитие. Или може би едното доведе до другото, но по същото време малкият започна да говори много повече. Всичко това съвпадна с прибирането ни от морето, където нарушихме режима на сън, което също оказа влияние на дневния и нощния сън.

Към 14-15 ден вече бях доста отчаяна, защото от дете, което заспива само в леглото си около 8:30-9, той се превърна в дете, което заспива с два часа приспиване около 11 вечерта. Първоначално се будеше и рано сутрин, но за щастие това отмина бързо, макар че трудното заспиване остана.

Дори обмислях да му върна биберона, но той сам отказа, което ми даде сили да продължа.

Почти 20 дни по-късно, започнах да виждам светлина в края на тунела. Вечерното приспиване вече отнема около 20-30 минути, макар че все още не заспива сам в леглото си. Дневният сън също се подобри – днес за първи път заспа сам, без да съм до него.

 Като заключение ще кажа, че за нас като семейство, методът с пробития биберон се оказа най-добрият, защото биберонът остава наличен, не изчезва мистериозно. Не сме го дали на бебето, не е при мечо, не е изгубен. Всъщност дори не сме обсъждали с детето какво се е случило с него – просто беше там, но той не го търсеше. Когато съм прибирала биберона, детето винаги го е търсило, което водеше до тъжно обикаляне и търсене. 

От множеството споделени мнения останах с впечатлението, че когато биберонът е подарен или изгубен, децата го търсят и питат за него с дни, плачат и сънят им се нарушава. Затова съм щастлива, че успяхме да избегнем сълзите.

Завършвам с това, че всяко дете е различно. Имаше истории на деца, които са подарили биберона и никога не са го потърсили отново, но споделям своя опит. Ще се радвам да споделите в коментарите и вашите преживявания, за да бъдем максимално полезни на всички майки, които тепърва ще преминават през тази важна стъпка.

P.S. Специални благодарности на всички, които споделиха с мен своя опит и ми вдъхнаха кураж в трудните моменти.

Love,